Пазарджик. Пазарджиклия намери сухоземна костенурка на пътя зад къща-музей „Станислав Доспевски“ и я предаде на специалистите в Екоинспекцията, които са установили, че животното е в добро здравословно състояние и са го освободили в подходящ за него район. Костенурката е много свободолюбиво животно и не се справя добре в среда, която не е естествена за нея. Сухоземните костенурки са защитен вид. Законът за биологичното разнообразие забранява да ги отнемаме от природата и да ги отглеждаме като домашни любимци. Добрата новина е, че пазарджиклията, открил костенурката, е постъпил по най-добрия за нея начин. Тази история ни провокира да погледнем към поверията, свързани с намирането на костенурка. Смята, се че тя е символ на дълголетие, на постоянство, мъдрост и търпение. Ще ви разкажем и една българска легенда за нея. Според преданието, преди да стане животно, костенурката била девойка. Майката на момичето се разболяла от тежка болест. Един ден тя помолила дъщеря си да и донесе вода, тъй като не можела да стане от леглото. Момичето точило баница и се развикало на болната си майка да почака докато приключи. Преди да затвори за последно очи тя пожелала на дъщеря си никога да не се отърве от кръга за точене на кори и от копанята за месене на тесто. Точно преди майката да издъхне, дъщеря и се превърнала в костенурка. А иначе костенурките са едни от най-старите животни на планетата. Останки от тях са датирани на повече от 220 милиона години. Не случайно древните хора са смятали, че земята е плоска и се крепи върху гърбовете на огромни костенурки.
НД