Пазарджик. Изложба „С дъх на дантела и бяло сладко“, която включва 87 ръчно плетени дантели, изработени от Павлина Коцева, е открита в Белово. Красивите дантели са изработени на една и на пет куки, представена е и шита дантела в бяло и екрю. Покривки за канички, кърпи, покривки за нощни шкафчета и за маси, са само част от показаните модели. Красотата и изяществото на дантелата ни провокираха да ви разкажем за нея. Думата дантела има френски произход, но според легендите нейният произход е от преди 2500г. пр. Хр. в Египет, където тя е представлявала декоративна мрежа, украсена с перли. Първоначално тя не е била използвана за декорация на дрехи, а се е използвала за интериорна украса, но в края на 12-13 век се появява по дрехите на свещеници, които заемат високи постове в църковната йерархия. Така дантелата се е появила, за да замени бродерията. Техниката на плетене на дантела е една и съща, но в отделните страни се изработват различни модели с различни по цвят и дебелина конци. Във всяка страна този занаят е характерен обикновено само за един район, а дантелата носи името на съответния град в региона. Брюкселската дантела е пренесена в България в началото на 20 век в Калофер от Елисавета Караминкова. Тя дава и първите уроци за изработка на дантела на жените в града. От пренесените няколко европейски сплитки калоферските жени сътворяват над 110 нови – стилизирани форми на рози, житни класове, карамфили, нарциси, лоза, птици, животни. Тази дантела била предназначена за интериора на дома и по-рядко украсявала дрехите. През септември 1910 г. в Калофер е открито и първото и единствено в България Дантелено училище. В следващите години в него се обучавали около 1800 жени, както от града, така и от региона, а първата преподавателка е Донка Шипкова. Калоферската дантела се плете върху цилиндър, направен от плат и напълнен с пресовано сено или дървени стърготини, който е закрепен на специален статив. Използват се малки совалчици от клен, орех или бук, които представляват мънички вретенца с намотани конци. Плете се винаги с четен брой совалки, като най-обикновените модели изискват между 8 и 12 броя. Има и такива модели, за които са необходими 56 и повече совалки. Традиционният цвят на калоферската дантела е екрю, но днес вече се използва и бяло, както и конци от ламе. Колкото е по-тънка нишката, толкова по-фина става дантелата – и не подлежи на разплитане: сбъркаш ли веднъж, няма връщане назад. Красота, изящество и финес е събрала в себе си дантелата, и разбира се майсторството и фантазията на жените, които обичат да я плетат.
НД
