Пазарджик. Наша читателка ни изпрати снимка, на която е запечатала събиращите се вече по жиците лястовици, които се подготвят за дългото си пътуване на юг, към по-топлите страни, когато времето застудее през есента. А ние решихме да ви разкажем едни от най-интересните легенди за лястовичките. Според едно от популярните български предания лястовицата някога била млада невеста, която получила съвет от майка си да мълчи в знак на уважение към новото си семейство три-четири дни, но младото момиче чуло погрешно, че не трябва да продума не толкова дни, а толкова години. Минавало време, тя все мълчала, а женихът и свекърите и я помислили за няма. За това мъжът и решил да си доведе нова невеста. Когато тя влязла в дома и изрекла тежки думи по адрес на момичето, то продумало като си пожелало да стане птичка-лястовичка, която да излети през комина. Младият мъж посегнал да я спре, но успял да хване само опашката и, която се раздвоила. В античната и средновековна поезия лястовичката е символ на забравената дума, неизреченото слово. Легендата разказва, че по време на всемирния потоп една мишка прогризала дупка на дъното на ковчега и всички на него били заплашени от гибел. На помощ се притекла змията, която запушила дупката с тялото си и животните и хората били спасени. Разбрал Бог и великодушно и предложил да си избере каквато награда пожелае, а тя поискала за пие от най-вкусната кръв. Комарът трябвало да провери коя е тя и трябвало да каже на змията, че кръвта на човека е търсената, но в последния момент лястовичката го клъвнала и змията не могла да разбере. Тя се хвърлила яростно към птицата, но успяла да откъсне само няколко пера от опашката и, която се раздвоила. От тогава лястовицата свива гнездо под стрехи, защото търси закрила от човека срещу своя враг – змията. В християнството тази птица е смятана за едно от въплъщенията на Иисус. Онези, които се обръщат с молитва към Господа, наподобяват лястовички, които са винаги гладни и страдащи. В една от легендите се разказва как лястовичките се опитват да избавят от страдания разпънатия на кръста Христос. С клюновете си те се опитват да измъкнат гвоздеите, да пречупят бодилите от трънения му венец, носят му вода. Източните славяни определят лястовицата като свята (божествена) птица. Според някои от преданията, лястовичката, заедно с гълъба, са почитани от Бога птици. Тя е предвестник на доброто, щастието, началото, което обаче не винаги е гарантирано, защото човек трябва да се потруди за него, както лястовичката упорито отглежда малките си. Във всички култури лястовичката е символ на пролетта и възраждането. Според вярванията, тя олицетворява силите на доброто и е посредник между хората и Бога. Ако лястовичка е свила гнездо под покрива на твоя дом, това е знак за добри новини, може би за очаквана рожба. Талисман във вид на лястовица ще ви дари съобразителност, въображение, талант и ще ви помогне да реализирате мечтите си. В народните представи лястовичката се възприема като символ на благополучие, богатство, доброта. В народните песни тя е наричана „стопанка“. По пристигането и отлитането на лястовиците се гадаело за бъдещето – ако лястовичката се появи рано, значи годината ще бъде щастлива.
НД
