За аромата и прелестта на есента

0
888

Пазарджик. В Деня на есенното равноденствие – 22 септември, решихме да ви накараме да усетите дъха и прелестта на есента. Септември е – месецът, в който слънцето вече гали с лъчите си, а не прегаря. Гроздовете по лозите блестят с кехлибарените си цветове, а вкусим ли плодовете им усещаме сладостта на лятото и мекия аромат на есента. Движейки се по улиците на нашите села долавяме изкусителния мирис на сладко от смокини и боровинки, а апетитът ни събужда ароматът на печена царевица и чушки.  В съзнанието ни се връща образът на нашите майки и баби, приведени над огнищата, сложили шарени престилки и обгърнати в меката мъгла на ароматната зимнина. В ушите ни звучи меденият глас на училищното звънче, радостната глъчка на децата, които поемат пътя към знанието.  Плитки и панделки, минават под пъстрия венец , а топлата ръка на учителката погалва малките главици. Венците са изплетени от пъстри есенни цветя,  малки слънца, вплели в цветовете си красивата дъга. Полъхът на вятъра носи леките листа, обагрени в жълто, оранжево и червено – цветовете на есента.  С него лети и цвърченето на стотици лястовици, накацали по жиците и подготвящи се за дългия си бяг от студа.  Усещаме и свежестта на първите есенни капки дъжд, които носени от вятъра, намират своя пристан по лицата ни. Сякаш сълзи се стичат по бузите ни – сълзи за отиващото си лято… Но вдигаме поглед и оставаме запленени от мекотата и топлината, която ни обгръща, а вятърът шепти – това е есента.

НД

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си