Пазарджик. В определяния като женски месец – март, решихме да ви разкажем някои интересни факти, свързани с българските царици през Средновековието. Една кратка статистика показва, че от средата на IХ до края на ХIV век са известни общо 31 владетелки на България. Според проф. Пламен Павлов, ако добавим и тези през езическия период, броят им ще бъде увеличен с още около 20 владетелски съпруги. От посочените 31 царици обаче, само 12 са българки. 9 са византийките, но има 2 сръбкини, 2 влахини, 2 унгарки, 1 рускиня, 1 французойка, 1 куманка и 1 еврейка. Ако разгледаме имената им ще установим, че 11 от тях са се наричали Мария, следвани от тези с името Ана, три са носили името Теодора, няколко от тях са с името Кера и неговите производни, има царици с имената Ирина, Елена, Елисавета, Ефросина и с привнесените от Сърбия имена – Неда и Драгана. Ролята на цариците е била не само представителна, но и свързана с упражняването на реална власт, при смърт на съпруга им и малолетие на престолонаследника. Освен това те е трябвало да се погрижат именно за унаследяването на трона като родят синове и дъщери, последните, често използвани за така наречените династически бракове. Сред владетелките от Първото българско царство по брой родени деца се откроява името на Мария – съпругата на цар Иван Владислав /105-1018/, която има 12 деца – шест момчета и шест момичета. А сега за коварството и любовта… Не можем да ви разкажем за всички заговори и интриги, в които са участвали първите дами, но сме избрали няколко знакови. Византийката Мария Палеологина, съпруга на цар Константин Асен, е една от най-безскрупулните търновски царици. За да запази властта на своя мъж тя не се поколебава да „осинови“ един от претендентите за короната – деспот Яков Светослав, и след това да го…отрови, според средновековните хронисти. Отново в името на короната тя се омъжва за Ивайло /след смъртта на царя/. Въпреки кратката си връзка, от него тя има дъщеря, за съдбата, на която не са запазени сведения. Втората съпруга на цар Иван Асен II – красивата Ирина Комнина, пристига в столицата Търново като пленница, след битката при Клокотница, но скоро след това става българска царица. Хронистите пишат, че царят бил влюбен в нея, както „Антоний в Клеопатра“. От брака им се раждат 3 деца, а за да гарантира престола на своя син – Михаил, именно Ирина Комнина организира отравянето на престолонаследника – Коломан. Не можем да подминем и известната история с куманската съпруга на цар Калоян, която според западните хронисти се влюбила в пленения император Балдуин, а след неговата гибел е въвлечена в заговора за убийството на Калоян. Тя не се поколебава да се омъжи за един от основните организатори на заговора – братовчед му Борил, и да продължи да управлява като българска царица, но…царят се развежда с нея и по познатата в средновековието схема тя завършва живота си в манастир.
НД
