В царството на зимата: За Белмекен и халата, живяла в езерото до върха

0
1305

Пазарджик. На фона на настъпващата пролет, решихме да се върнем за малко в царството на зимата като ви отведем на едно прекрасно място – връх Белмекен /2626м/. Там,  освен да присвием очи пред искрящия сняг, можем да дишаме на воля кристален въздух с мирис на смола, да обгърнем с поглед тъмнозелените борови и елови гори и да се насладим на красотата на природата. В превод името Белмекен означава „бялото стопанство“ и то напълно съответства на района около върха –  с язовир Белмекен на 1923 метра височина, със спортната база – на 2050 метра. Пътят от Велинград, през Юндола, катери планината към местностите„Старина“ и „Куртово“, за да се достигне до върха. Освен да покарате ски и да усетите студа на планинските изворчета, от които блика кристална вода, може да се разходите до стената на язовир „Белмекен“, за да се порадвате на десетките рибари, които въпреки леда, стоят и чакат улова  си. Във високопланинската спортна база може да пиете горещо и ароматно кафе и да продължите към върха, ако сте опитен турист. Ако сте решили да продължите своя релакс може да се разходите по планинските пътеки и да се вслушате в шепота на вековни бели борове, които разказват легендата за халата, живееща близо до връх Белмекен. Няколко пъти в годината тя излизала от езерото, близо до върха, и тогава падала гъста и непрогледна мъгла. Светкавици прорязвали небето, гръмотевици отеквали страховито, изсипвали се проливни дъждове и градушки. Хората от района на Ветрен, Славовица и Церово гледали в посока към върха и, когато от там идвала „халата“ се страхували най-много за посевите и лозята си. Според легендата мъжете решили да отидат в планината и да унищожат халата, но така и не успели. От тогава до сега е минало много време и кой знае, халата може би е твърде остаряла и не прави големи пакости на стопаните…, но легендата за нея не е забравена.

НД

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си