Г. Белово. Едно от местата близо до Голямо Белово, свързано с интересни легенди и с търсене на факти от историците за неговото минало е крепостта Раковица. Според една от хипотезите крепостта се е намирала на малък връх на север от днешното Голямо Белово. Според друга хипотеза крепостта се е намирала в местността Свети Спас, срещу големия манастир, коментира директорът на Историческия музей в Белово – Севдалина Попова. Тя допълва, че в изследването си Никола Владикин пише, че стоящата срещу манастира крепост Раковица е построена на място дето и рогат дявол не може да се изкачи. Според автора след предателството на ихтиманския болярин Михаил, османците получили достъп до Момин проход и Траянови врата и именно от там изненадали защитниците на крепостта. Легендите разказват за обсада, продължила 9 месеца и завършила с преговори за получаване на определени права от защитниците на Раковица, ръководени от войводата Курт. Отново според легендата турците били водени от Дауд паша, един от най-способните военачалници на Лала Шахин, чието седалище било в Пловдив. Именно Дауд паша се опитал да превземе Раковица и след дългата и тежка обсада той влязъл в преговори със защитниците на крепостта. Те успели да извоюват специални права, сред които всички да останат по земите си, турците да признаят правото им на самоуправление. Смелите защитници на Раковица получили правото да запазят църквите си, мъжете имали задължението да придружават войската в помощния корпус, като харбаджии, наречени така по името на един особен вид копия – харбит . Според преданието в крепостта Раковица е имало църква „Преображение Христово“. За това, кога е строена и кога разрушена няма писмени сведения, но е факт, че тази средновековна твърдина на българщината е изиграла голяма роля в борбата срещу турските нашественици. Историците отнасят тези събития през 1378 година, преди повече от 640 години. Героизмът на защитниците на крепостта дава повод на Людмил Стоянов да го опише в драмата „Гибелта на Раковица“.
