Кой е боляринът Рафаил и какво има на неговия печат, открит на крепостта Красен

0
879

Панагюрище. Крепостта Красен е една  от най-големите средновековни крепости в Панагюрския край. Тя се намира на 5 км южно от Панагюрище и на 2 км източно от село Бъта. Първите сведения за нея са оставени от Василий Чолаков още през  1866 година като той споменава, че нейното име Красен идва от красива църква, която е съществувала там. Била е доста хубава и местното население я нарича Красенската църква, а по-късно и крепостта е наречена така.  При проучвания на крепостта са разкрити останки от различни сгради. Според археолога Васил Кацаров, една от най-представителните е останала в историографията като жилището на кастрофилакса. Това е петделна жилищна сграда, в която са открити множество археологически находки. Подът и е бил застлан с глинени тухли, върху които има изображения на пауни, а също и растителни мотиви. Южно в ниската част на крепостта са открити две църкви и некропол, който съвпада с периода на Втората българска държава – ХІІ-ХІV век. Там са открити накити – обеци, гривни, пръстени. На крепостта Красен има открити монети от императорите Лициний I /308-324/, Константин I Велики /307-337/, Юстиниан I Велики /527-565/,Тиберий II Константин /578-582/, Алексий I Комнин /1081-1118/, Мануил I Комнин /1143-1180/, цар Иван Александър/1331-1371/ и Иван Срацимир /1356-1396/. Разкрити са още два некропола, които са разположени в централната част на крепостта, те са по-ранни и показват, че началото на изграждането на крепостта съвпада с периода от края на ІV и началото на V век. От тогава е датирана и една от църквите. Ролята на Красен като административен център се потвърждава от множество печати на управници на крепостта. Един от най-добре запазените и открит последен е на болярина Рафаил. Той представлява пендатив и е от края на ХІV век, период, който се свързва с унищожаването на крепостта от турците.  Печатът  е открит при археологически проучвания през  1987 г. и се състои от две шарнирно свързани части. На гърба на двете части има четирилистни розети , а на вътрешните страни са гравирани изображения. На едната част има изображение на Свети Георги с надпис на гръцки език, а на другата има монограм , който е разчетен като РАФАНΛЬ. Според В.Герасимова-Томова, артефактът се отнася към 70-те години на XIV век, изработен е от бронз и представлява матрица за восъчни печати. Монограмът е на български език и е съобразен с правилата, наложени от реформата на патриарх Евтимий Търновски. В разглежданата матрица на мястото на Христос е изобразен Свети Георги, известен като покровител на войнското съсловие, което предполага, че въпросният Рафаил е бил лице с висши военно-административни функции в крепостта, водило кореспонденция, която е била подпечатвана с този печат. Рафаил може да е бил последният господар и управител на крепостта,  в периода от 1372-1396 година, когато твърдината е била превзета и разрушена от османците на Лала Шахин, който вероятно е разрушил и целия пояс от малки крепости на север от Пловдив. Матрицата-медальон от крепостта Красен е единственият паметник на сфрагистиката от този род, принадлежал на български болярин, което го прави изключително ценен за средновековната ни история.

НД

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си