Пазарджик. Една от интересните и малко известни находки, открити при археологически проучвания в панагюрското село Левски, е рапира от късната бронзова епоха (от втората половина на ІІ хилядолетие пр. Хр.). Тя е сред най-добре запазените екземпляри от т. нар. рапири „микенски тип“ в днешните български земи. В основата на дръжката ѝ има предпазител, оформен като два роговидни израстъка. Бронзовата рапира е намерена заедно с бронзов връх на копие, също „микенски тип“, датиран от ХV-ХIV век пр. Христа. Мечовете и рапирите са специфични оръжия за близък бой, които се появяват и развиват именно през ІІ хилядолетие пр. Хр. в резултат на усъвършенстващите се техники на металообработка и на развитието на нападателно и предпазното въоръжение. Докато мечовете са използвани за разсичащи удари, то рапирите имат пронизващо действие. Проучванията прави Д.Цончев, който в своя труд от 1948 г. пише: „От землището на с.Калагларе (с. Левски) ни са известни един бронзов връх на копие и един бронзов меч – „микенски тип“, намерен в могилната гробница, образувана с натрупани и пръст: могилата се намира в местността Дъбака, в съседство с местността Гяур (Кавур) алан“. Тези артефакти са потвърждение на тезата , че културата на траките още в началото на своето зараждане е повлияна от тази на микенците. Сега бронзовата рапира и бронзовият връх на копие се съхраняват в Националния археологически музей в София.
НД
