Пазарджик. Един от интересните археологически обекти в Пазарджишки регион е тракийският култов обект „Голям Косоман“ край село Дебращица. Там са проучвани две надгробни могили, в които е имало каменни сгради. През 2004 година спасителни разкопки са правени от Даниела Катинчарова. По-добре изследвана е северната могила. В културния пласт, предшестващ изграждането на сградата, са открити общо 43 различни находки. Една част от тях са астрагалоси, фрагмент от есхара, тежест за стан, бронзова верижка, чернофирнисова паничка. Останалите находки са фрагменти от фибули и украсен костен предмет, две бронзови монети, каничка. Най-многобройните археологически материали от първия пласт са фрагментите от битова керамика, сред които има гръцка керамика. Останалите фрагменти са от съдове, работени на ръка и част от тях принадлежат на „тракийска култова керамика” (тип Цепина). Намерен е фрагмент от преносим олтар, а също и перваз от ритуално огнище. Датировката на този пласт е от средата и третата четвърт на ІV в. пр. Хр. с възможна горна граница ІІ-І в. пр. Хр. Във втория културен пласт са открити основно предмети с култово предназначение. Накитите са представени от фрагментирана бронзова фибула, открити са и монети. Археологическите материали принадлежат на две епохи: късната желязна епоха и римската епоха. Горната граница се фиксира с монета на император Констанций ІІ (337-361 г. сл. Хр.). В най-горния слой на втория пласт се откриват най-много и най-разнообразни археологически материали. Открита е една посребрена медна римска републиканска монета, вероятно на квестора Езилас, сребърна гривна, бронзова едноспирална фибула, бронзова гривна, мънисто от синьо стъкло с декорация. Към късната желязна епоха принадлежи и миниатюрно съдче, с украса тип Цепина. Археологическите материали от римската епоха са с различен характер: монета на император Констанс (337-350 г. сл. Хр.), бронзова монета на Валенс (364-378) и бронзов предмет – дръжка на везна с украса, желязна тока, сферовидно мънисто от бяло непрозрачно стъкло. Открити са и предмети, свързани с ежедневния домашен бит. Находките и култовата дейност тук, дават основание на археолозите да определят обекта като хероон – светилище на митично или реално съществуващ цар, жрец или герой.
НД
