С. Варвара. В деня на Света Марина, наричана още Огнена, решихме да се разходим да едно магнетично място близо до пазарджишкото село Варвара – местността „Света Марина“. Да поседнем под сянката на петте вековни дървета, намиращи се там, да се вслушаме в шепота на листата и преданията, които ни нашепват. Вековните дървета от вида зимен дъб се виждат добре от самия път. До тях се стига по къса пътека. Те растат около основите на раннохристиянска църква с лечебен извор, посветена именно на Света Марина. Най-голямото дърво е разположеното непосредствено до олтара на изток-югоизток от църквата. Обиколката на дъба приблизително на височината на гърдите е около 435 см. Второто по големина дърво е разположено от южната страна на църквата в непосредствена близост до нея. Третото е на югозапад от църквата. Останалите две дървета са край пътеката, преминаваща на няколко метра източно от църквата. Според местните хора те са над 100 годишни. Някои предполагат, че възрастта им е около 130 години. Жителите на село Варвара изпитват особена почит към тях. Те разказват, че който се опре на вековните дъбове се зарежда с енергия. В българските народни вярвания на дъба е отредена съществена роля, пише Теодор Василев в изследването си „Вековните дървета във вярванията и обичаите на българите“. Когато дълго време се e задържала суша, селяните излизали и се събирали около старите дъбови дървета, за да се молят за дъжд. Те са почитани като свещени, а местата около тях – като лековити. Такова дърво нито може да се сече, нито да се пипа от когото и да било. Обикновено територията около него се маркира по някакъв начин. В миналото по лековитите дъбове са се окачвали червена прежда и парички. Това е било символ на жертва от страна на болните. А от някои много стари дървета дори се взимали стърготини и се пиели като лек. В много старо време там където не е имало църква, можело да се черкува при такива дъбове. Оброците, около които стават различни обреди и се колят курбани, много често също са дъбови дървета. Те се радват на особена почит и уважение. Считат се за свещени и се използват при религиозно лекуване. Тези лекувания представляват методи на изцеление чрез вяра. Дори и днес тези места се знаят и в някои села традициятa продължава да се поддържа, както е и в село Варвара.
НД
