Пазарджик. Едни от най-интересните персонажи в народната ни митология са самодивите. Според вярванията те са прекрасни женски същества. За това решихме да ви разкажем за присъствието им в поверията от Пазарджишкия регион. Според нашите предци самодивите са красиви и грациозни, най-често с дълги червени коси. Облечени са в бели дрехи, препасани с пояс в цветовете на дъгата. Носят бяло було, наречено сянка или лъч, и се вярва, че в него е тяхната сила. Ако някой открадне булото им, те се превръщат в обикновени жени. Според преданията в Пазарджишко самодивите правят софрите си по обяд, тогава те са много зли и затова при голяма жега на обяд не се излиза. Съществува поверието, че през нощта тези същества се явяват като самодиви, а през деня като вихрушки. През нощта самодивите ходят с гайди и тъпани, под чиито звуци играят хоро. Разказвали се много случки за среща със самодивска сватба. Булката дарява срещнатия, дава му да пие вино, а той й дава пари. Когато обаче пропее петел, светне огън или се прекръсти, човекът вижда, че полученият дар са листа и клонки, вместо бъклица с вино държи коруба на костенурка или конски череп, парите са се превърнали във въглища, а самият той е качен на високо дърво, най-често върба. На два километра от Пазарджик имало голям бряст, който бил наричан „самодивско дърво“. В Панагюрско имелът се смята за самодивско дърво. За това не го внасят в къщи. За бука също се вярва, че на него живеят самодиви. Не се гори, вкъщи не се носи, че е „самодивско“. Според преданията под големите дървета не се спи, защото там се събират самодиви и зли духове. Запазени са и легенди за това, че самодиви се явявали на извора Кайнак до село Радилово, и там водата се гребе отляво, защото от дясната страна е софрата им. Любимото цвете на самодивите е росенът, а обичаят болните да преспиват в местност, където расте росен, се запазил почти до 20-те години на XX в. на много места в България. Близо до село Росен е имало долина с извор и храсти, където расте цветето росен, наречено самодивска билка, и където идвали болните да лежат. Обичаят бил спазван и в Панагюрско.
НД
