Белоградчик. Малко хора знаят, че на територията на България са паднали общо 6 метеорита, а най-тежкият от тях е Белоградчишкият. За това решихме да ви разкажем интересни факти, свързани с него, описани от проф. Борислав Тошев.. Метеоритът пада в района на Белоградчик – в село Върба, на 20 май 1874 година. Тогава българските земи са под турска власт. Първата публикация за белоградчишкия метеорит е от 1874 г. на професора по геология Габриел-Огюст Добре, а описание на „космическия камък“ дава Уолтър Флайт. Той пише, че метеоритът е паднал със силен трясък, забивайки се в земята на 1 метър дълбочина. Неговото тегло е 3,6 кг. Оказва се, че „небесната скала“ е изнесена от нашите земи и късове от нея може да се видят на различни места в Европа и дори в Америка. Най-голям къс от метеорита (3040 г) се пази в Музея по естествена история в Будапеща, къс от 104 г може да се види в Музея по естествена история във Виена, 74 г се намират в Музея по естествена история в Париж, три къса с общо тегло 38 г могат да се видят в Британския музей. Малки образци с тегло 1,5 г, 4,5 г и 1,8 г се намират съответно в Музея по естествена история в Берлин, Колекцията от метеорити във Ватикана и в Музея по естествена история в Чикаго. Фрагментът, постъпил в метеоритната колекция в Париж, е подарък от Сафвет паша, който през 1874 година е бил посланик на Османската империя във френската столица. Метеоритът е покрит с черна кора, под която се вижда материя със светло-сив цвят с много дребнозърнеста текстура, с метални зърна. Микроскопичните изследвания показват, че скалната маса е прозрачна и почти безцветна като скалните частици действат на поляризованата светлина. Металната част е от никел и желязо; железният сулфид се доказва с киселина. Силициевите съставки се желират с киселината и показват наличие на оливин. Утайката, резистентна на въздействие с агресивни химикали, е по-малко от половината от теглото на метеорита и се приема като енстатит. Метеоритът показва родствена връзка с други метеорити. Малко са българите, които са виждали образци от този метеорит. Между тях е първият български държавен геолог-минералог проф. Георги Златарски (1854-1909). Той е видял голямо парче от метеорита във Виена, но, поради високата му цена (4000 австрийски флорина), е отказал купуването му за Царския природо-научен музей в София. Другите пет документирани метеорита, падали в България, са в Разград от 1740 г., с.Гумошник, Троянско, през 1904 г., Силистра през 1917 г., Коньово през 1931 и с.Павел, Великотърновско на 28 февруари 1966 година.
НД
