Пазарджик. Силните градушки в различни градове и села в страната, а също и в Пазарджишки регион, ни накараха да потърсим интересни факти, свързани с това неблагоприятно природно явление. Градушките се образуват, когато гръмотевичните бури изнесат дъждовни капки в много студени участъци от атмосферата, където замръзват. След това те стават по-големи, когато се сблъскат с други капки течна вода, които замръзват върху повърхността на зърната град. Когато възходящият поток на гръмотевичната буря вече не може да уравновесява тежестта на ледените парчета, независимо дали възходящият поток е отслабнал или защото зърната град са станали големи, градушката пада на земята. Това накратко е механизмът на образуване на градовите зърна, които нанасят сериозни материални щети. А сега и рекордите, свързани с тях. Най-едрата градушка в Европа е регистрирана в Германия, с диаметър на градовото зърно 25 см. Валежът е от 10 август 1925 година, близо до Хамбург. Формата на падналите ледени късове е неправилна като най-големият е с размери 25х14х12 сантиметра. Двама учени от института в Карлсруе са събрали данни за различните страни на нашия континент като според проучването в България най-едрата градушка е била с диаметър 9 см. Градушка с размери 17 сантиметра е падала в Италия, а 15 сантиметра във Франция и Великобритания. Най-много дни с градушки в Европа са регистрирани в Полша – 111, следвана от Чехия с 94 и Германия – 90. Рекордът в света е регистриран през 1986 година. Тогава в Бангладеш валят ледени топчета с размер на грейпфрут, тежащи повече от килограм. Подобна градушка пада през 2010 г. от Виван, Южна Дакота. Тя е имала късове с размери 20 см и тегло 1 килограм. Масивни ледени късове падат и в Аржентина като големината им същоо е около 20 см. Бурята се разразява на 8 февруари 2018 г. като удря град Вила Карлос Пас в провинция Кордова, Аржентина. Обикновено градовите зърна се сравняват с различни плодове и зеленчуци – грах, лешник, орех, портокал, но само преди година в областта Монтеморелос в мексиканския щат Нуево Леон падна град, който по форма наподобява молекулата на коронавируса. Според Хосе Мигел Винас, консултант на Световната метеорологична организация, явлението е „напълно нормално“. „Вътре в бурята градът придобива сферична форма и натрупва слоеве лед отгоре. По време на силни бури, когато парчетата град станат доста големи, повечето от тях се сливат и се удрят едно в друго, което води до образуването на ледени шипове“, коментира той. Един от последните рекорди, свързан с падането на ледени късове е от тази година. Във Франция дебелината на слоя ледени зърна достигна 60 см. Улиците на курорта Пломбиер ле Бен побеляха, а продължителния валеж накара местните жители да извадят лопатите за сняг, за да почистят. Дори багери също се включиха в разчистването на градушката от улиците.
НД
