Пазарджик. В горещите летни нощи, пропити от аромата на жито и прясно окосено сено, сетивата ни галят нежната песен на щурците и светлинките в мрака, които примигват загадъчно и изчезват така, както са се появили – неочаквано. През последните години обаче, все по-рядко виждаме светулки. Сякаш те са останали далеч в нашето детство. Ако си мислите, че тези малки бръмбари, защото те принадлежат към отделно семейство, са изчезнали – няма такава опасност. Просто те са прогонени по-далеч от големите населени места. Препаратите срещу комари, пестицидите, автомобилите и шума са ги принудили да потърсят по-чисти и по-тихи места.
Светулките са биолуминесцентни, което означава, че те са живи същества, които могат да произведат светлина. Мъжките излъчват мигаща светлина, докато женските светят постоянно. Интересно е, че механизмът, от който се излъчва светлината, е химическа реакция, която се случва в тялото на самата светулка в задния край на коремчето в специални органи. Този процес е толкова ефективен, че над 90 процента от енергията се усвоява и се превръща в светлина и практически няма загуба от отделяне на топлина, коментира експертът Николай Симов.
Поради тази им уникална способност, светулките са обект на различни легенди и поверия. Според японците светлинките са духовете на воини, паднали в битка. В индийския фолклор се разказва за герой, който се опитва да грабне техния огън, но сам се запалва с нея и, за да се спаси хвърля огъня по целия свят. Така той стига до хората. Интересен и е друг факт, свързан със светулките – съединението, което им помага да излъчват светлина носи името луциферин, а римската богиня Диана понякога е наричана Луцифера, заради връзката и със светлината. В Средновековието хората са смятали, че ако убиеш светулка, значи е убита и твоята любов.
Ще ви разкажем и една наша легенда, свързана с тях. Сред тъмна гора, се разхождала магьосница – стара, прегърбена, останала сама и без деца. Тя събирала билки за своите отвари, когато зад едно дърво съзряла силуета на малко момиче, изгубило се в гората. Детето било свито на топка и стенело от болка, а от устата му се стичала струя кръв. Магьосницата бързо се сетила, че то вероятно е хапнало от рядък вид отровни гъби, израснали в тази гора. Тя грабнала малкото момиче и го отвела в своята къща. Старата жена знаела, че за този вид гъби няма противоотрова, но тайно се надявала да успее да спаси момичето с някоя от своите чудотворни отвари от билки. Тя знаела, че скоро то ще заспи дълбоко и ще го обхване треска. Магьосницата му дала да отпие от една от своите отвари. Намазала челото му, за да намали треската, но детето скоро заспало. Цели 3 дни старицата бдяла край малкото му и слабо тяло. На четвъртия ден сутринта момиченцето отворило очи. Сърцето на старата жена се разтопило от радост, почувствало усмивката на малкото момиче. Магьосницата побързала да донесе плодове на изнемощялото дете, но когато се върнала в стаята видяла как последните искрици живот напускат малкото същество. Жената се навела над него, уловила последния му дъх и го превърнала в малка светулка.
Светулките са свързани и със сънищата – ако ги уловите насън, ще имате голямо щастие или ще постигнете успехи в някоя научна област. Нашият народ приема светулката като знак за нещо добро, знак за разрешаване на проблемите и преодоляване на трудностите с добър финал.
НД
