Велинград. Родопите освен като планината на Орфей са известни в миналото и с името Славееви гори. Според легендата тук е живял праведния Слав, който познавал силата на билките и лекувал с тях дори тежко болни хора. Славата му се носела надалеч, а многото изцелени и благодарни хора нарекли планината на името на Слав. С неговото име вероятно е свързана и местността „Славееви кали“, където се намира мегалитно светилище, на около 5,5 км западно от Велинград. В наскоро издадената „Енциклопедия на свещените места в България“ се посочва, че по скалистото било, обърнато на изток е установен тънък културен пласт, на места до 40 см. Билото е осеяно със скални образувания, сред тях има каменно срутване, което може да се определи като останки от долмен – два скални къса изправени паралелно един на друг, върху които ляга по-малък скален къс. Открит е и полузаровен камък, който вероятно е стоял изправен, забит в земята /менхир/. От светилището произхожда голямо количество фрагментирана тракийска керамика, работена на ръка. Някои парчета имат релефна украса от прилепени ленти, прищипнати с пръст, ямички или насечки по устията. Открит е и необичайно голям брой керамични лъжички с къси дръжки, също груба изработка. Въз основа на керамиката светилището се датира към края на ранната желязна епоха. За сега липсват следи от кремация и животински кости. Най-вероятно е следвана култовата практика да се оставят като дар съдове с готвена безмесна храна /Деметрина храна/ или с плодове на Земята. Тракийското скално светилище „Славееви скали“ не е единственото в този район. Тук са регистрирани и други подобни светилища, със скални изсичания, включително стълби.
НД
