Край Нова махала: Най-ранният манастир в България, съхранил странен ритуал

0
1957
Снимка: Свети места

Батак. Един от интересните обекти,  проучван край село Нова махала е раннохристиянски манастир от средата на IV век. Останки от манастирския комплекс са открити върху източния склон на хълма Църковен рид, на около 1 км северно от селото, коментират авторите на Енциклопедия на свещените места в България, издадена от БАН. Според тях манастирът е един от най-ранните раннохристиянски манастири в България, който е проучен археологически и документиран. Основан е около средата на IV век от новопокръстеното местно планинско тракийско население – племето беси. Включва църква, две манастирски постройки и некропол.

Църквата е еднокорабна, едноапсидна с притвор. В апсидата има останки от синтрон. Пространството пред входа от юг е застлано с големи каменни плочи, има следи от пиластър, който е поддържал навес. Западно от притвора е изградено помещение, вероятно със стопански функции. В средата на наоса има баптистерий с правоъгълна форма и по три стъпала от изток и запад, в средата му има седмо стъпало във вид на малък подиум, образуван от две плочи, поставени една върху друга. Подът на наоса е застлан с почти квадратни каменни тикли. През VI век от север е долепен параклис, също с апсида от изток, най-вероятно той е заменил баптистерия в наоса, който е закрит с плочи и вписан в пода. По същото време на север от църквата са построени две сгради, едната шестоделна. През VI век манастирът е опожарен. Възстановен е през Х век и функционира до ХII век, когато е опожарен отново. На мястото до ХVII век остава да действа параклис.

На около 180 метра западно от манастирските сгради,  върху плато, е открит некропол с празни гробове, синхронен на раннохристиянския манастир. Обичаят е от предхристиянско време и е познат под името „равнение на гроб“. Практикува се изваждане на костите от гроба в определено време в зависимост от качествата на пръстта, измиване с вино и прибиране в нарочна постройка /костница/ до църквата в селището. Гробът престава да бъде място за отдаване на почит. Практиката е разпространена до началото на ХХ век в Източна Македония, Родопите и Южна Тракия. В останалите днешни български земи подобен обичай няма запазен под никаква форма.

НД

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си