Пазарджик. Едно от най-странните растения, станало повод за различни поверия и легенди е мандрагората. Освен, че е отровно и силно токсично, то се отличава от другите растения по формата на неговия корен, която наподобява човешка фигура. Мандрагората се е използвала като силен халюциноген. Древните евреи смятали, че мандрагората може да се използва за предизвикване на зачеване. Смятало се е, че стерилен човек, който не може да има потомство, би заченал дете благодарение на въздействието на това растение. В Библията се разказа как Рейчъл, която е безплодна, успява да зачене Йосиф благодарение на ефекта на мандрагората. Растението се споменава и в Стария завет в историята за безплодната Лия, която откупва ласките на Яков срещу намерена мандрагора и така успява да зачене.
Едно от най-известните поверия е свързано с изваждането на корена на мандрагора. Според него при опит за изравяне тя издава пронизващ вик, който може да убие всеки който го чуе. Това най-вероятно произлиза от факта, че прието вътрешно растението предизвиква страховити халюцинации, които водят до лудост, а в големи дози е смъртоносна отрова. Опасността може да се избегне, ако човек запуши ушите си, така че да избегне смъртоносния вик, а коренът бъде изкаран от земята като за него се върже куче – то трябва да бъде черно и ще загине вместо човека. През Средновековието, това растение често се среща във вещерските рецепти, използва се за ритуали и магии, защото се вярва , че коренът на мандрагората е обитаван от демон. Легендите разказват, че растението се намира край бесилките, защото пониква от семето на обесените.
Според друго поверие, вещиците беряли това растение през нощта под бесилките, на които са обесени неразкаяли се престъпници. След това миели корена с вино, завивали го в коприна и кадифе и го хранели с хляба, откраднат от църквите по време на причастие. Накрая носели корена на дявола. Смятало също, че човешките ръце никога не могат да влязат в контакт с растението и ако се вземе растението и се хвърли на земята, ще се чуе писък, който ще убие или ще накара всеки, който не е покрил ушите си, да полудее. След като растението бъде освободено от земята, то може да се използва за лечение, предизвикване на любов, улесняване на бременността и като успокоително. Мандрагората има болкоуспокояващо и сънотворно действие, близка е по действие с беладоната. В египетските папируси е описана като средство, възбуждащо чувствителността. От плодовете на мандрагората египтяните приготвяли любовен еликсир. Асирийците използвали мандрагората като обезболяващо и сънотворно средство. Хипократ е считал, че в малки дози мандрагората е ефективно средство против страх и депресии. Римският лекар Гален бил почитател на виното от мандрагора, като наблягал на това, че същото имало увеселителни качества.
Мандрагората се използва като средство за защита от магия. Счита се, че от нея може да бъде изработен талисман или амулет за придобиване на пари или като покровител на търговски сделки. Използването на мандрагора категорично не се препоръчва, защото са възможни тежки последствия, довеждащи понякога и до смърт. Други непоправими вреди, които може да предизвика мандрагората, са изгубване на паметта и когнитивни нарушения.
А поверията, свързани с нея са различни. Ако цял корен от билката се закачи в дома, той ще бъде предпазен от всякакви зли сили и духове. Ако корен от мандрагора се постави под възглавницата по време на сън, човек ще се предпази от зли духове. Ако коренът човек носи със себе си, той ще му помогне за привличането на всякакви блага. За да действа коренът трябва да бъдат спазени определени правила. За целта той се изкопава по изгрев слънце, в първата неделя или понеделник от лунен месец, след което трябва да бъде съхраняван за три дни на тъмно място и оставен да престои в съд с вода за една нощ. След като изсъхне напълно вече може да бъде използван като магическо средство. С неизброимите си легенди и поверия мандрагората спокойно може да бъде наречена майка на всички магически билки.
НД
