Писмо, останало в бутилка под земята повече от век, бе открито в Белово от работници по жп линията. Историята с откриването на бутилката с посланието започва, когато при строежа на високоскоростната отсечка от жп линията Белово – София, се налага премахване на стария жп мост, известен на беловци като моста на Щрабанка. По време на изкопни дейности работниците забелязват кафява бутилка. Геодезистът, Ивелин Русев от град Бургас, я изважда и разбира, че вътре има хартиен свитък. След като счупва бутилката, в нея той намира писмото от хората, който са построили моста през 1886г.
Преди 137 години, екип от италиански строители от компания „Виталис“ завършва строителството на съоръжението, известно в Белово като Щрабанския мост. Те решават да увековечат имената си, като оставят добре съхранено писмо в дълбока ниша, намираща се в източната колона на моста. Писмото е сложено в запечатана с восък бутилка, допълнително опаковано в навосъчена хартия.
Текстът гласи:
„МОСТ ПОСТРОЕН ПРЕЗ 1886 ГОДИНА
по времето на управлението на Османския император Абдул Хамид
Построен от компания Виталис
Инженери:
Главен инженер: Н. Лимон
Ръководител секция: Л. Балла
Подръководител секция: Н. Меисфнер
Надзирателен контрол: Т. Марини
Строителни предприемачи: К. Илиапоулус и Пакалери
Главен зидар: Пиетро Макар
Издадено 19 юни 1886г. “
Причината, година след Съединението, да са споменава султан Абдул Хамид II е свързана със собствеността на железницата тогава – през 1886 г. Началото на строителството на железопътната линия Цариград – Одрин – Пловдив – Белово е през февруари 1870 г., след подписано споразумение между Османската империя и предприемачи от Белгия и Франция. След Освобождението според Берлинския договор България трябва да замести Османската империя в задълженията за свързване на османските и железниците на Австро-Унгария.
На Княжество България се възлага линията от Цариброд до Вакарел, където е границата с Източна Румелия. Търгът се печели от българското акционерно дружество „Иван Грозев“. Линията трябва да бъде завършена и предадена за експлоатация в края на 1886 г., но поради Съединението на Княжество България с Източна Румелия и обявената от Сърбия война на България на 2 ноември 1885 г., линията е завършена през 1888 г. На 7 юни е съединена със сръбските железници.
Железницата от Вакарел до Белово трябва да бъде построена и пусната в действие от турското правителство. По тази отсечка работи фирмата на барон Хирш още преди Освобождението. В пътеписа си „В недрата на Родопите“ Иван Вазов описва пътуването си с влака през 1882 г. от София до Белово.
Този участък тогава не е завършен, не е изплатен и линията не е приета. Барон Хирш влошава на отношенията си с турското правителство, което води до възлагане на строителството на друга фирма – френската „Виталис“ на граф Жорж Витали. Строежът е завършен през 1887 г., но отново не е платен от Османската империя и не може да се включи в международния път.
Стефан Стамболов настоява участъкът Вакарел-Белово да бъде пуснат в експлоатация, иска да откупи тази отсечка и да се премахнат пречките, но турското правителство и компанията не предприемат нищо. Империята отстъпва тази отсечка на „Виталис“, с което снема отговорността от себе си. Правителството на Стамболов решава да се вземе линията, да се махнат чиновниците на „Виталис“ и линията да бъде експлоатирана с персонал и подвижен състав на българската държава. Поставено пред свършен факт, османското правителство се принуждава да отстъпи експлоатацията на участъка Белово – Вакарел на България срещу годишен наем от 1500 златни лв./km.
През 1894 г. между България и Турция е сключена конвенция, с която настъпват изменения в условията за експлоатация на линията. Българското правителство се задължава да плаща годишен наем по 2250 златни лв. на километър до изтичане срока на конвенцията – 1914 г.
НД
