Изчезналият алпийски козирог се връща в Родопите

0
313
Снимка: инж. Цветомир Цолов

Пазарджик. Повод да ви разкажем за алпийския козирог, който е изчезнал от българските планини, но сега е на път отново да се превърне в част от фауната ни, стана разселването на 16 алпийски козирога на територията на ДЛС „Кормисош“.

Те са доставени от Бавария като мъжките са 3 на брой, а женските – 13.  Преди няколко хиляди години алпийския козирог се е срещал в голяма част от българските планини. Кости от алпийски козирози са открити в 12 пещери, повечето са от района на Стара планина и има само едно находище в Родопите – „Бориковска пещера“ (край с. Могилица, Община Смолян). След това видът изчезва както от България, така и от съседните балкански страни.

През 80-те години на 20 век в България са внесени алпийски козирози от Швейцария и се разселват около върховете „Мусала“ и „Ботев“. Успешно се адаптират само в Рила и там числеността им достига 80 екземпляра.

Алпийският козирог (Capra ibex), известен още като алпийски козел или ибекс, е чифтокопитен бозайник от семейство „Кухороги“, типичен представител на подсемейство „Кози“. Алпийският козирог има здраво и набито тяло с дължина до 160 см, височина в холката до 1 м и тегло до 120 кг, като женските са почти два пъти по-дребни. Мъжките се отличават също по късата си брада и дългите си от 70 до 140 см, извити назад и леко встрани рога, с ясно изразени напречни ребра на предната страна. Тези удебеления отбелязват годишното нарастване на рогата през летния сезон, когато растат по-усилено.

Женските също имат рога, но те са много по-малки, със слабо изразени ребра. Козирогът има отлично зрение и добре развито обоняние и слух. Окраската му през лятото е сиво-кафява до червеникава, а през зимата сменя козината си с по-гъста и тъмнокафява.

Алпийският козирог се катери на голяма височина с учудваща лекота и без никакъв страх. Той превзема лесно и бързо непристъпни отвесни скали и се движи без притеснение по ръба им. Строежът на тялото на алпийския козирог не му позволява да се придвижва с голяма скорост на равни открити пространства. Когато алпийският козирог се почувства застрашен, той се изкачва много бързо върху най-близката скала и става непристъпен за всеки хищник.

Алпийският козирог е мечтан трофей за всеки любител на спортния тип лов, тъй като месото му е много вкусно. Всяка част от тялото му, дори екскрементите в миналото са били използвани за приготовлението на различни лекове и магични отвари. Някои части от тялото му се смятат за лечебни, рогата му са търсени като трофей, а силата на афродизиак е приписвана на негова костица (crux cordis), често използвана за талисман. В резултат на безогледния му лов до началото на 19 век видът е почти напълно изтребен.

През 1816 г. последните оцелели козирози в Италианските Алпи (Пиемонт) са поставени под защита. През 1856 г. италианският крал Виктор Емануил II създава в района кралския резерват „Гранд Парадизо”, поставяйки животните под личната си протекция. Програмите по възстановяване и реинтродукция на вида продължават до ден днешен и в Червената книга на изчезващите видове вече е вписан вече като незастрашен.

НД

http://tophomeo.com/" target="_blank">
СПОДЕЛИ
Предишна статияКак жителите на Ветрен накараха един французин да обича българския народ
Следваща статияКрепостта „Смилово градище“ край Дъбравите – с девет кули и интересен тракийски олтар

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си