Попинци. Едно малко известно съкровище от сребърни български монети има интересна история, която решихме да ви разкажем. През месец август 1933 година Спас Манчоров от село Попинци намира в своя двор около 20 сребърни монети от времето на цар Иван Александър и сина му Михаил. Манчоров работи като стражар при Пловдивското градоначалство. Част от намерените монети той раздал на децата и близките си, а 9 монети занесъл в Пловдивския музей, който ги откупил.
Историкът Петър Миятев пише, че монетите са много добре запазени, металът не е повреден от дългия престой в земята, а леко изтритите монограми на места са свидетелство за това, че те са били в обращение. Жителят на Попинци разказал на музейните работници, че намерил съкровището на дълбочина от 20-30 см в пръстта. То не било поставено в глинен или друг вид съд за по-доброто му съхранение. Оказва се, че намерените от Манчоров монети не са единствените. По същото време жители на село Попинци открили около 200 сребърни монети, които след намирането им били пръснати между селяните. Според историка Никола Мушмов дъждовната вода ги изровила в един двор, а те също са от времето на цар Иван Александър и сина му Михаил.
Допълнителна информация за съдбата на монетите дава отново Петър Миятев, който обяснява, че у някои от селяните имало по 20, 30, а у други дори над 40 монети. С помощта на Пловдивския окръжен управител в музея са прибрани 47 екземпляра, които били също много добре запазени. Той допълва, че по-късно музеят успява да получи още 3 монети от същата находка. Така от съкровището с български монети от село Попинци са прибрани общо 59 екземпляра.
Сребърните монети изобразяват цар Иван Александър и неговия син Михаил, който е първото му дете от брака му с Теодора Бесараб, дъщеря на влашкия войвода Иванко Бесараб. Под името Михаил IV Асен, той е обявен за цар и съвладетел на своя баща Иван Александър. За съжаление Михаил умира твърде млад – само на 32 години, в сражение с турците край Средец през 1355 година. Монетите на цар Иван Александър с неговия син Михаил Асен са най-дълго и най-масово произвежданите български средновековни сребърни монети. Те са и ценен източник на информация за политическата и икономическа история на Второто българско царство.
НД
