Панагюрище. Един паметник, вече век и половина, напомня за трагедията на цял род от Панагюрище по време на Априлското въстание. Поводът да ви разкажем за него е, че седмокласници от ОУ „Проф. Марин Дринов“ почистиха района около паметника.
На входа на града, в двора на болницата, на мраморна плоча, стоят изписани имената на избитите 8 мъже, жени и деца от Джуджевия род. Надписът е съхранил паметта за погрома на въстанието и гибелта на млади и стари, съсечени от турския ятаган:
„Надгробенъ памятникъ. Не чюдися зрителю съ насъ смьртнитѣ, а поглѣдни какъвъ е ужасъ турското бесчеловѣчіе. Въ 1876 година 30ій априль Афусъ пашовата дива сганъ насъ цѣло семейство тука загуби. Баща на семейство съмъ 70 годишенъ Стоянъ Джуджевъ. Съпруга-ми 63 годишна Рада. Синъ ми 35 годишенъ Стойо. Снаха ми 30 годишна Нена. Храненица ми 12 годишна Дела. Унука ми 9 годишна Рада. Унуче ми 1 годишно Стоянчо. И съсѣдче ми 6 мѣсечно Стойо. Жѣртва сме и ние осмина братко българину за твоята свобода, а тебѣ остая като най бѣсцѣнъ залогъ да я съхранишь“.
Стоян Джуджев и неговото семейство са част от хилядите жертви по време на Априлското въстание. Съществуват различни разкази за лобното място на Джуджевия род. В книгата си „Из близкото и далечно минало на Панагюрище“ Атанас Сугарев пише, че цялото семейство е избито в местността „Шиндьовица“, заедно с други 12 души, укрили се в Бимбашовата воденица.
Според Лазура Райчева-Султанова, внучка по майчина линия на Иван и Мария Джуджеви, те се опитали да се спасят като тръгнали към връх Лисец. Най-напред бързал дядо Стоян с внучето си Стоянчо. Втората група се спряла на края на града, за да бъде преоблечен малкия Стойо в женски дрехи. Според нея убийството може би е станало край воденицата или вътре в нея.
Там се появили турски кавалеристи, които изкарали на пътя всички укрили се бегълци, предимно жени и деца, и ги подложили на зверско посичане. Жената на Иван Джуджев, Мария, паднала в безсъзнание, опръскана от кръвта на близките си, без да бъде докосната от саблените удари. Низамите не сметнали за нужно да преследват към планината бегълците и се върнали в града. Всички убити в Бимбашовата воденица били погребани там.
Оцелелият дядо Стоян се завърнал в опустошената и отчасти изгорена къща. Приютил се там с внучето си и снаха си Мария. Но след няколко дни бил открит, заведен в Пазарджик, където починал в резултат на тежките изтезания. За Мария и детето – Стоянка, се погрижили нейните съседи. По-късно с помощта на нейния брат – Захария, тя и детето, успяват да избягат в Белград. Мария стига до Сръбско преоблечена като монахиня.
От рода на дядо Стоян Джуджев оцелява неговия син Иван, който по време на въстанието е в Цариград за закупуването на оръжие. Той успява да избяга в Одеса. Иван научава за гибелта на семейството си по-късно.
Иван Джуджев се завръща със семейството си в Панагюрище след Освобождението. Той изкопава костите на баща си – Стоян, който е погребан в Пазарджик. Връща ги в Панагюрище. Намерени са и костите на убитите негови близки край воденицата. Всичките са положени в общ гроб в южния край на града. На гроба е издигнат паметникът с покъртителен надпис, своеобразен завет към поколенията – да се знае и да се помни.
НД
