Магарешкото мляко е едно от най-ценните и най-скъпите млека, предлагани в България. Но то има дълга и интересна история. В античността е било възприемано не само като храна, но и като продукт с лечебни и козметични качества. Още през втората половина на V век пр.Хр. Хипократ описва магарешкото мляко като лечебна храна и го препоръчва при различни заболявания, включително висока температура, отоци, рани, отравяния и някои чернодробни проблеми. През I век сл. Хр. Плиний Стари посвещава значително място на магарешкото мляко в своя труд „Естествена история“. Той описва негови лечебни приложения и го смята за най-ценния вид мляко.
Безспорно най-известната история, свързана с магарешкото мляко, е тази за египетската царица Клеопатра. Според легендата тя се е къпела в магарешко мляко, за да запази красотата и мекотата на кожата си. Разказът, че за банята ѝ били необходими 700 магарици, също е част от преданието и не е исторически доказан.
Оказва се, че не само Клеопатра е използвала магарешко мляко, но и римската императрица Попея Сабина, съпруга на император Нерон. Античните автори разказват, че по време на пътуванията си тя била придружавана от магарици, за да разполага с прясно мляко за козметични процедури.
Баните с магарешко мляко днес са туристическа атракция в някои европейски страни – Италия, Гърция и Франция. Това е по-скоро козметична и туристическа услуга, отколкото медицинска практика.
Легендата за Клеопатра продължава да живее и днес в съвременната козметична индустрия. Магарешко мляко се използва в кремове за лице, серуми, лосиони за тяло, сапуни, шампоани, балсами, маски за лице, продукти за чувствителна и суха кожа.
Магарето присъства и в християнската традиция, тъй като Дева Мария пътува до Витлеем с магаре, а Христос влиза в Йерусалим, яздейки магаре – символ на смирение.
Един от най-интересните исторически факти е, че през XIX век във Франция лекари използват магарешко мляко за хранене на осиротели бебета. Причината е, че съставът му е сравнително близък до този на човешката кърма.Това е добре документиран етап от развитието на педиатрията.
Млякото съдържа: лизозим, лактоферин, имуноглобулини, биоактивни пептиди. Изследва се дали тези вещества могат да имат антимикробни, противовъзпалителни и антиоксидантни свойства.Някои научни екипи изследват дали биоактивните белтъци в магарешкото мляко могат да подпомагат възстановяването на тъкани и зарастването на рани. Засега това са предимно лабораторни и предклинични изследвания и няма утвърдени медицински приложения.
Поради ниското съдържание на казеин магарешкото мляко трудно се пресича и почти не може да се превърне в сирене по традиционния начин. Най-известно е сиренето Pule, произвеждано в Специален природен резерват Засавица в Сърбия.То е едно от най-скъпите сирена в света, 1 кг от него струва 1000 евро. Прави се от 60% магарешко и 40% козе мляко.
Тъй като прясното мляко има сравнително кратък срок на годност, в Италия и Франция се произвежда лиофилизиран прах. Той се използва в хранителни добавки, козметика, за научни изследвания. Лиофилизацията позволява запазване на голяма част от биоактивните компоненти.
В някои ресторанти в Италия и на Балканите магарешкото мляко се използва в сладолед, десерти, шоколадови изделия, млечни напитки. Причината е леко сладкият му вкус, който идва от по-високото съдържание на лактоза в сравнение с кравето мляко.
В България магарето е било широко използвано като работно животно, тъй като издържа на глад и жажда, носи тежки товари, върви по трудни планински пътища и не се плаши лесно.
В народната медицина магарешкото мляко понякога се е давало при кашлица и за укрепване на отслабнали деца. Един от популярните изрази е свързан с неговия инат. Магарето спирало, когато усещало опасност или прекомерно натоварване – поведение, което хората тълкували като инат.
В средата на XX век магаретата в България са били над 300 000. Днес броят им се оценява на няколко десетки хиляди, като тенденцията продължава да е низходяща.
Българските ферми, които произвеждат магарешко мляко са малко. Една от най-големите е в село Селиминово, край Сливен, където се отглеждат около 400 магарета. Фермата развива производство на магарешко мляко, козметични продукти, правят се опити и за производство на кашкавал и сирене от 100% магарешко мляко. Това е огромно технологично предизвикателство, защото магарешкото мляко съдържа много по-малко казеин от кравето и трудно се превръща в твърд млечен продукт.
Друга такава ферма е тази в село Ярлово, Самоковско. Тя е малка семейна ферма, в който се отглеждат 13 магарета от които10 женски животни. Малка семейна ферма има в село Ясно поле, Пловдивско, където залагат на продажба на прясно магарешко мляко. Заради високата цена то често е наричано „бяло злато“. Магариците дават дневно от 0.5 до 1.5 литра и то само по време на отглеждане на малкото. Заради ограничения добив цената на магарешкото мляко е висока. Фермата в Пловдивско го предлага на цена от 30 евро за литър, но има ферми в страната, които продават литъра за 40 евро. Предлагат се и по-малки количества от различните ферми: 500 мл – за 15 евро, 250 мл – за10-12 евро .
В хилядолетната си история магарешкото мляко е преминало през различни роли – от лечебен продукт в античността, през храна за специални случаи, до съвременна суровина за козметичната и хранителната индустрия. Днес интересът към него се основава не само на древните легенди, но и на научните изследвания върху неговия състав и потенциални свойства. Българските ферми, макар и малко на брой, показват, че тази стара традиция може да намери нов живот в съвременното земеделие.
НД
