Панагюрище. Крепостта Красен е една от най-големите средновековни крепости в Панагюрския край. Тя се намира на 5 км южно от Панагюрище и на 2 км източно от село Бъта. Първите сведения за нея са оставени от Василий Чолаков още през 1866 година като той споменава, че нейното име Красен идва от красива църква, която е съществувала там. Била е доста хубава и местното население я нарича Красенската църква, а по-късно и крепостта е наречена така. При проучвания на крепостта са разкрити останки от различни сгради. Според археолога Васил Кацаров, една от най-представителните е останала в историографията като жилището на кастрофилакса. Това е петделна жилищна сграда, в която са открити множество археологически находки. Подът и е бил застлан с глинени тухли, върху които има изображения на пауни, а също и растителни мотиви. Южно в ниската част на крепостта са открити две църкви и некропол, който съвпада с периода на Втората българска държава – ХІІ-ХІV век. Там са открити накити – обеци, гривни, пръстени. На крепостта Красен има открити монети от императорите Лициний I /308-324/, Константин I Велики /307-337/, Юстиниан I Велики /527-565/,Тиберий II Константин /578-582/, Алексий I Комнин /1081-1118/, Мануил I Комнин /1143-1180/, цар Иван Александър/1331-1371/ и Иван Срацимир /1356-1396/. Разкрити са още два некропола, които са разположени в централната част на крепостта, те са по-ранни и показват, че началото на изграждането на крепостта съвпада с периода от края на ІV и началото на V век. От тогава е датирана и една от църквите. Ролята на Красен като административен център се потвърждава от множество печати на управници на крепостта. Един от най-добре запазените и открит последен е на болярина Рафаил. Той представлява пендатив и е от края на ХІV век, период, който се свързва с унищожаването на крепостта от турците. Печатът е открит при археологически проучвания през 1987 г. и се състои от две шарнирно свързани части. На гърба на двете части има четирилистни розети , а на вътрешните страни са гравирани изображения. На едната част има изображение на Свети Георги с надпис на гръцки език, а на другата има монограм , който е разчетен като РАФАНΛЬ. Според В.Герасимова-Томова, артефактът се отнася към 70-те години на XIV век, изработен е от бронз и представлява матрица за восъчни печати. Монограмът е на български език и е съобразен с правилата, наложени от реформата на патриарх Евтимий Търновски. В разглежданата матрица на мястото на Христос е изобразен Свети Георги, известен като покровител на войнското съсловие, което предполага, че въпросният Рафаил е бил лице с висши военно-административни функции в крепостта, водило кореспонденция, която е била подпечатвана с този печат. Рафаил може да е бил последният господар и управител на крепостта, в периода от 1372-1396 година, когато твърдината е била превзета и разрушена от османците на Лала Шахин, който вероятно е разрушил и целия пояс от малки крепости на север от Пловдив. Матрицата-медальон от крепостта Красен е единственият паметник на сфрагистиката от този род, принадлежал на български болярин, което го прави изключително ценен за средновековната ни история.
НД
