Пазарджик. Една малка статуетка, изработена от глина и открита случайно, се оказва твърде интересна не само за археолози и историци, но и за всички, които са свързани с Пазарджик. За това решихме да ви разкажем повече за нея. Тя е известна като Пазарджишката Венера или Великата богиня-майка от Пазарджик. Според Величка Мацанова е открита през 1872 г. при построяването на жп линията Цариград – Белово в околностите на гара Пазарджик. Тогава е намерена глинена фигура на седнала жена, датирана от VІ – края на V хил. пр.н.е. При моделирането и е приложено характерното за изкуството от каменната епоха подчертаване до хиперболизиране на формите на женското тяло. Така праисторическият майстор е целял да изтъкне функцията на жената за продължаване на рода, а с това и продължаване на живота. Един от първите култове, зародил се още през късния палеолит е именно към жената-майка. От него водят началото си повечето древни култове. Жената дарява живот и нейният образ символизира култа към майката-земя и плодородието. Затова почти всички от познатите праисторически идоли са женски. Те се използвали в обредите на религиозен култ, свързан с плодородието. Според специалистите, фигурката от Пазарджик, е едно от първите изображения на Великата богиня-майка по българските земи, което е впечатляващо. За тях намерената тук статуетка, представлява забележителен паметник на антропоморфната пластика от новокаменната епоха. Оригиналът на Пазарджишката Венера е изнесен от нашите земи неизвестно как. Днес той се съхранява в Природо-историческия музей във Виена, Австрия. Там за нашата богиня-майка са написали, че е „разкошен пример за женска красота“. Според данните, посочени от музея във Виена, прекрасната статуетка е открита близо до Пазарджик в България през 1870 г. Тя е великолепен пример за известните фигурки на „богинята майка“ от Балканите“, коментират още от музея. Според тях нашата фигурка не отстъпва по нищо на най-ранната и една от най-известните праисторически Венери – каменната статуетка от Вилендорф, Австрия, датирана около 20 000 г.пр.н.е., която се намира в същия музей.
НД
