Белово. С Родопите са свързани много легенди. Ще ви разкажем една от тях, която е малко известна, но е доста интересна – за Бабабан войвода и красивата му жена Дамянка. Балабан работел в чифлика на Селим бей, който се намирал в околностите на днешен Пловдив. Когато младият мъж решил да се ожени, беят поискал да присъства на сватбата му. На празника той подарил на красивата Дамянка тежък наниз жълтици, но подло решил да я отвлече и закара в своя харем в Одрин. Наредил на слугите си да вържат Балабан и затворил младата жена в една от стаите в чифлика. Другарите на младия мъж, дошли за сватбата, помолили бея да го освободи и да не посяга на невестата му. Беят отказал и наредил да започне веселба, но през нощта верните приятели на Балабан, запалили чифлика, освободили девойката и нейния любим. Петима от тях избягали заедно с годениците далеч от имението. Къде са се скитали не се знае, но легендата разказва, че на Никулден двамата млади потърсили подслон и закрила при свой братовчед – Пенко Божурин от Голямо Белово. Помолили да се намери място и за петимата им другари, които останали у роднини и съседи до началото на пролетта. Още като пристигнали в Голямо Белово, Балабан и Дамянка поискали местният свещеник да ги венчае и така станали законни съпрузи. Дружината на Балабан войвода се установила в местността „Седлото“ близо до Алабак и се увеличавала с всеки изминал ден, тъй като към нея се присъединявали млади мъже от околността. Повече от 20 души се грижели за спокойствието на хората от Родопите, но един от турците – Юсеин, бил известен със своите безчинства. Разбойникът отвличал хора и искал откуп за тях. Тези, които не успявали да съберат парите за роднините си ги намирали мъртви, а главите им оставени в торба пред родните им къщи. През един летен ден, Юсеин решил да нападне лагера на Балабан. Войводата го нямало, в бивака били само жена му Дамянка и двама души, единият от тях – болен. Разбойниците убили мъжете. Дамянка успяла да се скрие, но видяла с очите си жестоката разправа с тях. Младата жена била бременна и скоро трябвало да роди. Вечерта, в резултат на силния страх, раждането започнало преждевременно. Балабан изпратил двама от другарите си в Голямо Белово да доведат баба Нойка, за да и помогне. Те не успели да се върнат навреме и младата жена починала, а с нея и бебето, което носела. Голяма била мъката на младия мъж. Заедно с другарите му, те погребали Дамянка на една поляна, която засипали с цветя. От тогава местността получила името „Балабаница“. А войводата с верните му другари, тръгнал да преследва Юсеин. Заварил го в лагера му, избил разбойниците, а главатаря им – обесил. Днес името Балабаница носи и един от върховете в Рила, който е в района на язовир „Белмекен“.
НД
