Белово. Един фрагмент от антична гробница, който се съхранява в Музейната сбирка в Белово ни провокира да ви разкажем за този позабравен, но интересен културен паметник, сътворен от траките, и за съжаление разрушен. Беловската гробница е открита през 1942 година, при строежа на пътя София-Пловдив, а сега от нея е запазен само част от корниза над входа. Точното и местоположение не е документирано, но е посочена местността „Изворите“, която е близо до тогавашното село Малко Белово, днес квартал на града. Гробницата се е състояла само от едно помещение с кръгъл план. Конструкцията и е псевдоизодомна, т.е зидана от добре обработени сиенитни правоъгълни блокове с различна височина, редуващи се правилно през ред. Те са свързани чрез железни скоби, залети с олово. Тя е имала вътрешно и външно лице, образувани от успоредно наредени добре обработени каменни блокове с пълнеж от необработени камъни с различни размери. Подът е настлан с плочи, от сиенит, в правилни редове. Диаметърът от вътрешната страна е 4,65 метра, а със стените – 5,30 метра. Входът на съоръжението е от запад. Мястото за врата, каквато не е открита при разкопките, е широко малко над 1 метър. Специалистите предполагат, че гробницата е била покрита от купол. Срещу входа е поставено гробно легло, подобно на саркофаг, изградено също от едрозърнест сиенит, но в него не са открити следи от извършено погребение. Близо до гробницата обаче са открити следи от пепел и глинен съд, но във вътрешността и не са намерени никакви артефакти, което кара археолозите да приемат, че най-вероятно гробницата е ограбена още през античността. Те я датират от края на V – началото на ІV в. пр. Хр. и предполагат, че в нея е погребан мъж с висока позиция в обществото на траките.
НД
