Църквата „Свето Въведение Богородично“ в Панагюрище – храмът, който имал право да сече свои монети

0
786

Панагюрище. „Свето Въведение Богородично“ е една от най-богато изографисаните църкви в Панагюрище, който отбеляза 200 години от построяването си, а на 21 ноември чества своя храмов празник. Директорът на Историческия музей в Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов отбелязва в проучванията си за историята на храма, че той е почти копие на българската църква в Хилендарската обител на Света Гора. Планът е изработен от хилендарския духовник-таксидиот – Харалампи, който помага да се изгради новата църква, а чертежите прави сам по подобие на хилендарската. Майсторите са от Банско, а резбарите от Дебърско. В архитектурно отношение църквата „Въведение Богородично“ представлява трикорабна псевдобазилика. Централният кораб е отделен от страничните чрез колони. В западната част на централното църковно помещение е изграден дървен балкон – емпория, който в миналото, освен за църковния хор, е служел и за женско отделение. Вътрешността на храма се осветява добре с дневна светлина, влизаща през големи прозорци на южната, северната и западната стена. Църквата има красив дърворезбен иконостас, разделен на три части. Царският ред в иконостаса се състои от 14 големи икони, рисувани през 1880 – 1881 г. Техен автор е даровитият  художник Иван Доспевски, представител на Самоковската художествена школа. Църквата е опожарена по време на Априлското въстание – иконостасът и голяма част от иконите са унищожени. След Освобождението през 1878 година е възстановена като средствата са събрани от дарения. Майсторите, които я съграждат отново са от Брацигово, а резбарите от Струга. През 1882 г. старата дървена камбанария е заменена с нова, което е построена отделно от храма. В нея са поставени камбаните, които са изработени в Русия като една от тях е дарена от проф. Марин Дринов.  Интересен и малко известен факт, свързан с историята на храма, който отбелязва доц. д-р Атанас Шопов е, че той има свой „монетен дом”, в който са сечени дребни разменни монети, наречени „кюшелати бинллета”. Правата за монетосеченето са притежание на църковното настоятелство. Те са равностойни на една пара и са сечени от бакър (мед) със съкратения знак на църквата „ВОД“ – Воведение. Тези пари са най-дребните монети в онова време. Те се ползват не само в Панагюрище, но и в околните села.  На практика се превръщат в символ на икономическото замогване на Панагюрище и Панагюрския край.

НД

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си