Пазарджиклията д-р Илия Матакиев, спасява от измръзване стотици войници от 27 пехотен Чепински полк

0
1245

Пазарджик. По време на Балканската война, през февруари 1913 година, край Булаир, повече от 2100 души от състава на 27 пехотен Чепински полк измръзват и около 250 човека загиват впоследствие от бронхопневмонии или от преохлаждане. Заедно с войниците, повечето от които са от различни населени места от Пазарджишко, е и полковият лекар д-р Илия Матакиев. Роден в Пазарджик, завършил медицина във френския град Нанси, д-р Матакиев е човекът, който полага неимоверни усилия да спаси от измръзване войниците в ледената виелица. Едновременно с това той съпреживява страданията и героизма на войниците, изпълнили своя дълг към родината.  Тежките и героични дни при отстояването на полковите позиции при Булаир остават завинаги в паметта му и стават причина за написването на неговите спомени озаглавени „Тъжен спомен от Балканската война”. Доктор Илия Матакиев илюстрира спомените си с рисунки на преживените събития и  ги подготвя за отпечатване. Предлагаме ви част от написания от д-р Матакиев „Тъжен спомен от Балканската война. Измръзването на войниците от 27 Чепински полк на позициите при Булаир – месец февруари 1913 година”: „Привечер времето се развали. Започна доста силен дъжд, към полунощ задуха силен , студен вятър. Дъждът се превърна в силен сняг, страшна виелица, всичко замръзна. На разсъмване нищо не се виждаше пред нас. Всичко затрупано, също и палатката в която бяхме с дружинния командир. В нея влизахме и излизахме, като повдигахме само единия ъгъл от предната част, която служеше за вход. Трябваше да лазим, за да влезем в палатката. На 17 февруари сутринта започнаха да идват войници от позицията, измръзнали, едва се движеха. Лицата им бледи, пръстите на ръцете вдървени и полусвити и ако се опитваше човек да ги изправи кожата и месото се късаха. Дрехите им, измокрени от дъжда, бяха замръзнали и втвърдени. Раниците им представляваха цели ледени блокове и да се снемеха от гърбовете им беше съвсем невъзможно, трябваше да се режат ремъците и така да се освободят от тях. Шинелите им не можеха да се разкопчават, пушките им поледени висяха с ремъците на сгънатите и вкоравени лакти. В такова състояние те влизаха в санитарната палатка. Настъпи тежка работа за санитарите. Сърцето на човек се късаше, че не можеше да им се помогне бързо. Някои от тях вече губеха съзнание, не бяха двама, трима, а двадесет- тридесет души. Едва толкова можеше да побере палатката, а другите чакаха навън за помощ, на които не можеше да им се даде дори и подслон“.

НД

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си