Панагюрище. Един от най-величествените за възрожденската епоха православни храмове по българските земи е църквата „Свети Георги“ в Панагюрище. Тя е строена през периода 1856-1860 година. Главни майстори в строежа са Никола Герман и Ганчо от село Смолско, а дърворезбата и иконостасът са дело на майстори от Дебърската школа. Иконите са рисувани от представители на изтъкнатия зографски род Доспевски от Самоков. Някои икони са изписани от художника Иван Зографски, който заедно със съпругата му Цвета, участва в подготовката на Априлското въстание. По проект на Иван Зографски е изработено главното въстаническо знаме в Панагюрище. В историята на църквата „Свети Георги“ има много интересна случка свързана с Васил Левски, разказана от Димитър Томев. В неделята, когато Апостолът е бил в Панагюрище, е имало сватба на един от революционните съзаклятници по това време Стефан Хаджиманчев с Мария Хаджизахариева. Димитър Томев и Левски са минавали покрай църквата „Свети Георги”, където е била венчавката и Апостолът е поискал да влязат. Той се включил във венчавката и изпял песента „Исая ликуй дева”. Тя се пее, когато младоженците заедно със свещеника и кумовете обикалят с иконата в средата на храма. Всички, които са присъствали на тази венчавка били удивени от гласа на Левски и не могли да откъснат поглед от стройната му фигура и от русите му коси. На другия ден, в понеделник вечерта, той отново е присъствал в къщата на новобрачните, където е изпял песента „Дойчин войвода“. По време на Априлското въстание църквата е обстрелвана от към връх Кукла от турската артилерия, при което изгарят иконостасът, обзавеждането и част от покрива. Веднага след Освобождението, през 1878-1880 г., храмът е възстановен, като е изработен нов иконостас от майстори-дърворезбари от град Струга. Църквата е една от малкото с две камбанарии, изградени през 1882 г. в северозападния и югозападния край на храма.
НД
