Пазарджик. По повод 24-май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, решихме да ви разкажем интересни факти за живота на един от най-образованите и начетени жители на Пазарджик – Константин Величков. Той е един от първите младежи от града, който получава европейско образование, тъй като завършва Френския лицей в Цариград. Връща се в родния си град като главен учител в класното училище, а след това и председател на читалище „Виделина“. Константин Величков е деен участник и в подготовката на Априлското въстание. Сестра му Теофана ушива знамето на Пазарджишкия революционен комитет, а в дома на Величков само ден след като е прочетено в Копривщица, идва Кървавото писмо, донесено от Васил Петлешков. По време на Руско-турската война той е преводач, след това за кратко ръководи Окръжния съд в Пазарджик. Избран е за депутат в Областното събрание на Източна Румелия, а след Съединението през 1885 година става министър на народното просвещение. Този пост Величков заема отново и през периода от 1894 до 1897 година. В политическата си кариера още два пъти оглавява различни министерства, но не по-малко впечатляваща е дейността му като деец на културата, защото двамата с Вазов издават в Пловдив вестник „Народний глас“. Първото списание „Наука“, първото литературно списание „Зора“ и първата българска христоматия също са дело на Вазов и Величков, който е сред инициаторите за създаването и на първата професионална театрална трупа в България. Константин Величков е и един от първите професионални преводачи у нас. Той е много прецизен при преводите, които прави. Още през 1872 година превежда от френски драмата „Лукреция Борджия“ на Виктор Юго като на практика това е първият превод на френски класик на български език. Величков прави и прекрасен превод на поемата „Ад“ на Данте Алигиери. Специално за това издание той получава благодарност от краля на Италия, а екземпляр от изданието се съхранява и сега в Националната библиотека в Рим.
НД
