Ракитово. Организираната от Сдружение „Суткя“ кръгла маса на тема „В търсене на Терра Бесика“ ни даде повод да разговаряме с председателя на Сдружението Свилен Топчиев за земята на тракийското племе беси. Според него все повече изследователи смятат, че това са Западните и Централните Родопи, където са съществували и действали стотици светилища, които се превръщат в култови места, а след това в християнски църкви. В древността бесите са били известни като единствените посредници между хората и Бога, между Земята и Космоса. Местните хора вярват, че тук е било и най-голямото светилище на бог Дионис, пазено от бесите. За това тази земя е свещена, защото е земята на вярващите. В нея вероятно е четена известната Библия Бесика, за която говори Свeти Йоан Златоуст като константинополски патриарх през 399 година. Според една от хипотезите предполагаемият превод на Библията е дело на епископ Никита Ремесиански. Спорът в науката, който продължава и до днес, е дали Никита е превел Библията на езика на бесите, или само е проповядвал сред тях на техния език. Според Топчиев, изникват все повече факти в посока на това, че траките не са безписмен народ, а са такъв, който е имал символи и писменост, която се е разтворила в гръцкия и други езици. Библия Бесика е съществувала и е дело на траките, убеден е Топчиев. Свободолюбивото тракийско племе на бесите съхранява култа към бог Дионис и поддържа неговото светилище в Свещената планина – Родопите. Поне 1500 години без прекъсване (от VIII-VII в. пр.Хр. до края на IV – началото на V век сл. Хр.) там са свещенодействали бесите – жреческият клан на тракийското племе сатри.
НД
