Пазарджик. На 24 юни църквата отбелязва рождението на Свети Йоан Кръстител, братовчед на Христос, само половин година по-голям от него, извършил ритуала на кръщението над Спасителя, наказан с отсичане на главата, защото изобличил цар Ирод, който се опитвал да съблазни жената на брат си. Животът на Свети Йоан е прекъснат рано, но неговата светла личност не е забравена, а много почитана и ценена. Доказателство за това е и фактът, че след смъртта му, неговите мощи са разпръснати в различни страни по света. За това решихме да проследим пътя на част от тях. След като той е обезглавен по заповед на цар Ирод Антипа, тялото му е погребано в палестинския град Севастия. По-късно гробницата е опожарена. Главата на Свети Йоан многократно е пренасяна, за да стигне до Константинопол. От там става плячка на рицарите-кръстоносци, които разграбват столицата на Византия през 1204 година. Днес няколко града претендират, че главата на светеца се намира при тях. Единият е Рим с църквата „Сан Силвестро“, а другият е френския град Амиен. Според французите рицарят Валон дьо Сартон донесъл мощите от Константинопол и ги подарил на своя чичо – епископа на града. Джамията на Омаядите в сирийската столица Дамаск пази глава, за която се твърди, че е на свети Йоан Предтеча. През 2001г. папа Йоан-Павел II посещава джамията, като се покланя на светите мощи. С това става и първият папа, влязъл в джамия. През ХI век главата е разделена на две или на 7 части /според различните версии/. Така броят на градовете, които твърдят, че притежават частици от главата на Свети Йоан става доста голям – Париж, Амиен, Мюнхен, Рим, Венеция, Лион. През 2010г. и българският град Созопол се присъедини към местата,за които се смята, че притежават частица от нея. Не по-малко интересна е и съдбата на дясната ръка на светеца, която изминава пътя от Севастия към Антиохия, Константинопол и накрая Черна гора. След като апостол Лука отделя ръката от тялото и я отнася в Антиохия още през I-ви век, тя е съхранявана на тайно място в градската кула, но крайна сметка, ръката се оказва в дворцовата църква на престолния град. След превземането на Константинопол през 1453 г. султан Мехмед II заповядал десницата на предтечата да бъде положена в царската му съкровищница. Три десетилетия по-късно приемникът му Баязид II, в желанието си умилостиви Ордена на йоанитите , предал през 1484г. дясната ръка на светеца на магистъра на Ордена, който издигнал църква в чест на Предтечата на остров Родос, след това светинята е пренесена на остров Малта в специално построен за нея храм във Валета. Когато островът е завладян от Наполеон през 1798 г., йоанитите решили да дарят светинята, заедно с други две скъпи за тях реликви, на руския император Павел I Петрович. Така дясната ръка на Кръстителя първоначално била пренесена в двореца в Санкт Петербург, а след събитията в Русия през 1917г. започва и роенето на нови истории. Една от тях препраща ръката към Естония, Дания, Германия, докато накрая кралят на Сърбия Александър I Караджорджевич я пренася в Сърбия и тя се установява в манастира Цетине в Черна гора. Друга история настоява, че част от дясната ръка на Свети Йоан е в двореца Топкапъ в Истанбул. Катедралният събор в Сиена също претендира, че съхранява част от дясната ръка на Кръстителя. Част от десницата му е една от безценните реликви на Светогорския манастир „Свети Дионисий“. А какво се случва с лявата ръка на Свети Йоан? Според една от легендите тя попада в Константинопол, според друга е в манастир до река Йордан, а трета твърди, че е във френския град Перпинян. Има и още една история, според която през 1170 г. в Йерусалим йоанитите пазели „горната част от едната ръка на Предтечата”, но тя била открадната от неизвестен германски търговец, който отнесъл светинята в катедралата в Грьонинген. Трета история разказва, че епископът на френския град Соасон, дарил на абатството „Сен-Жан де Вин” ръката на Йоан Кръстител. За средновековните норми притежанието на свети мощи е ценност, надминаваща всички други съкровища. Затова заграбените реликви се разпръсват из цяла Европа, а и извън нея.
НД
