Пазарджик. Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в Пазарджик е най-големият запазен възрожденски храм в страната, изграден през 1836-37 година. Масивната трикорабна псевдобазилика е издигната от розов риолит, но на храмовия и празник – 15 август, решихме да погледнем вътре в нея и да ви разкажем интересни факти само за две от забележителните неща, които може да видите в храма. Първото е впечатляващият дърворезбован иконостас, дело на майстори от Дебърската школа. Те са ръководени от Макрия Негриев Фръчковски, родом от село Галичник, Дебърско. Интересна е неговата фамилия, която произлиза от думата „фърча“ – четка, т.е майстори на четката. За изработването на иконостаса първенците в Пазарджик се сблъскват с два проблема – първият са парите, а вторият – майсторите. Първият проблем е решен със сключването на заем с Виенската банка, защото били нужни 70 000 гроша, сума, доста голяма за времето си, но пък това е първият заем, сключен от българи за обществени нужди. Вторият проблем е изборът на майстори, за решаването, на който е обявен конкурс. Групите майстори представили образци. Самоковските майстори, завършили през 1842 година големия иконостас в Рилския манастир, предлагат една врата, а Фръчковци изпълняват четири табли със сцени от „Сътворението на света”. Одобрен е проектът на Макрия Негриев Фръчковски, работил с четиримата си синове – Серафим, Кузман, Исай и Христо. В групата на Макрия са участвали и местни резбари. Последният е учил при големия възрожденски майстор Дичо Зограф. Христо и Кузман са били резбари и иконописци, а Исай и Серафим – само иконописци. Тяхното творение е внушително – иконостасът представя оригинално третиране на растителни мотиви в орнаментални композиции. Човешки фигури са въведени в три цели композиции. Не случайно иконостасът е поставен под егидата на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) и е обявен за национален паметник на културата. Когато влезете в храма, сред многото красиви икони се откроява една – тази на Света Богородица, която жителите на града и посетителите на храма са нарекли чудотворна. Тя е сравнително нова, рисувана е от Михаил Балтов през 1915 година. Подарена е на църквата от семейство Михаил и Мария Джабарови. Михаил е бил църковен настоятел в храма и сам е изпитал нейната чудотворна сила. Най-разпространеното чудо, което се е случило с иконата е, че първоначално тя е била поставена на балкона в пазарджишкия храм, където при пожар остава почти незасегната, въпреки огнената стихия. След това иконата на Божията майка е била свалена в храма, където е поставена от дясно на олтара. Според вярващите тя помага за изцеление от различни болести, а много от безплодните жени помолили се пред иконата Божията майка, са получавали безценния дар да бъдат майки. Отскоро в специална книга хората, които желаят могат да опишат случилото се с тях чудо. В храма има и други ценни икони – най-старата е на свети Дионисий от 1814 година, а една от най-ценните – на светите братя Кирил и Методий е рисувана от Станислав Доспевски.
НД
