Град Ветрен. В събота – 18 август, жителите на град Ветрен ще отбележат 1032 години от битката при Траянови врата с народен събор в местността Паланката. Празничната програма вече е готова, наградите за томболата също са закупени, а ние пожелаваме на всички весел празник. Той обаче ни даде повод да ви припомним някои факти за битката и прохода Траянови врата, където на 17 август 986 година българската армия, предвождана от Самуил, разбива 30 хилядната византийска войска, начело с император Василий II. След неуспешната обсада на Средец от ромеите, по обратния път, българите им устройват засада и нанасят сериозен удар. Почти цялата византийска конница и голяма част от пехотата са унищожени. Оцелелите се разбягват, а самият император Василий едва успява да се спаси, но българите пленяват императорските знаци (инсигнии). След тази паметна победа византийската армия се оказва безпомощна пред последвалата българска офанзива във всички посоки. Тя се случва близо до прохода Траянови врата, чието антично име е Суки. След VI век той започва да се нарича Царска порта, а от IX век също и Българска порта. Проходът Траянови врата свързва Ихтиманската котловина с Тракийската низина, като започва югоизточно от Ихтиман, продължава край едноименната крепост и завършва на 4,5 км северозападно от град Ветрен при седловината Паланката (710 м). В близост е и крепостта „Паланката“, която е изградена през Късната античност – вероятно на мястото на римската пътна станция „Понс Укаси“. Предполага се, че крепостта е била седалище на деспот Новак Дебели. Крепостта има форма на квадрат, със страни от по 40 крачки дълги, до 3 метра широки и 5 метра високи. В единия ъгъл има следи от кула. Стената е изградена от ломен камък, споен с червен хоросан и редове тухли. Тук през XV в. турците построяват малко селище (паланка, откъдето идва и името на крепостта) за охрана на прохода.
НД