Пазарджик. На 18 август православната църква почита мъчениците Флор и Лавър. Близо до село Дебращица се намира параклис, който носи името на двамата светии. Решихме да ви разкажем за тях и за параклиса, който единствен на Балканския полуостров носи името „Свети свети Флор и Лавър“. Светите мъченици Флор и Лавър били братя, по занятие каменоделци, които приели християнството. Веднъж синът на главния жрец гледал как те работят. Неочаквано го ударило в окото камъче. На виковете на детето се затекъл бащата. С гняв и ругатни се нахвърлил той срещу Флор и Лавър, които считал за виновни за случилото се. Но братята усмирили гнева му. Те взели при себе си детето, цяла нощ се молили за него, а на заранта направили кръст над него. Окото на детето се отворило и то започнало да гледа, както по-рано. Тогава жрецът с целия си дом повярвал в Бога. Параклисът край село Дебращица, който носи името на Флор и Лавър се намира в местност, където някога е имало мъжки манастир, разрушен по време на турското робство. Монасите са успели да укрият част от имуществото. През 1908 година се изгражда малък параклис от монаха Елисей. Най-интересното е случилото се по повод неговото откриване. Когато идват, за да разчистят мястото, намират иконата на светците Флор и Лавър, заровена в земята с един голям ключ, който вероятно е бил на манастирските порти. Открити са и други запазени от манастира неща. През 1976 година тогавашната власт забранява на хората да се събират в параклиса, който е превърнат в обор за животни и така разрушен. Има и още едно интересно събитие, когато се прави опит за кражба на иконата на Флор и Лавър. Крадецът, който я е отмъкнал и занесъл в къщи, през нощта сънувал сън, че където отива няма да се върне. На сутринта той се събудил и решил да счупи иконата и да я хвърли. Той я счупва на две и я хвърля в местността. По-късно, след 2 години, същият крадец отива в казармата, но в последния ден от службата му с него става инцидент и той умира. Още две години минават, докато един от пастирите вижда, че стадата му се плашат, когато пасат в ливадите. Тогава той съобщава за това на местния свещеник, който отива и открива иконата. Така тя и до днес се съхранява в параклиса, който е възстановен окончателно през 1995-96 година.
НД
Има и верни, НО И МНОГО ИЗМИСЛЕНИ И НАТЪКМЕНИ писаници: МНОГО ПО – ПОДРОБНО И ДОСТОВЕРНО Е НАПИСАНОТО ОТ СТОЯН КОСТАДИНОВ, ЖИТЕЛ НА ДЕБРАЩИЦА В КНИГАТА МУ „ДЕБРАЩИЦА история и родословие“. НАЙ-ГОЛЯМАТА ЛЪЖА Е, ЧЕ 1976 г. местните власти забранили посещението на параклиса. ОТ СЪМ И КОЙТО И ДА ПИТАТЕ В СЕЛОТО СЪВРЕМЕННИК ЩЕ ГО ОТРЕЧЕ!