Чарът на лятото: Да украсиш ръката си с горски цветя….

0
1294

Пазарджик. Една снимка, която ни изпрати наша читателка – на изгубено в тревата венче за ръка, изплетено от горски цветя, ни накара да ви разкажем интересни факти за изкуството да се украсява с живи цветя, което има многовековна история. Цветята са използвани за украса още от бронзовата епоха. Един от най-древните съдове, който е използван за цветя, се отнася към средата на тази епоха. Неговата масивна основа завършва с шест отвора с изящна форма, в които са се поставяли цветя. В Древен Египет цветята са се използвали за украсяване на храмове и дворци. С клонки от различни растения са украсявали и статуите на боговете. В началото за украса са служили само отделни цветове. На големи празненства жените са носели цветя в ръцете си. Дори вазите, са имали не едно отверстие за букети, както сегашните, а много малки отвори, където са се слагали отделни стръкове цветя. Понякога растенията са се съхранявали задълго, като някои от тях са били откривани след хиляди години. Когато английският учен Хауърд  Картър през 1929 година, отваря гробницата на Тутанкамон, той е впечатлен не от многобройните украшения, а от скромния венец от цветя, положен на гърдите му от съпругата на фараона. Венецът бил така добре съхранен, че  можело да се определят цветята в него: метличина, плодове от мак, черно куче грозде и плодове от мандрагора. Последната е много интересно цвете, тъй като корените и приличат на човешка фигура. За това в древността са и приписвали магическа сила. Наричат я още „ябълка на любовта“.  Не само корените, но и тъмнозелените плодове на мандрагората са били използвани за ритуали и магии. Корените и съдържат психоактивни алкалоиди. В много страни цветята и дърветата са служили като символи. Например в Древна Гърция статуята на върховния бог Зевс е била украсявана с дъбови клонки – символ на силата, а статуята на бога на морето – Посейдон – с клонки от крайбрежен бор, Афродита (богинята на красотата и любовта) – с клонки от мирта, Ерос (богът на любовта)- с рози, Нике (богинята на победата) – с палмови клонки, Аполон (богът на слънцето) – с клонки от лаврово дърво, символ на почести и слава, Атина (богинята на мъдростта, знанието, изкуството и занаятите)- с маслинови клонки, олицетворяващи мир. С налагането на християнството символиката на цветята придобива религиозно значение. Бялата лилия се приема за символ на чистотата и непорочността, а също и за цветето на Дева Мария. Ирисът /перуника/ – за знак на страдание и болка, а червено-оранжевите лилии символизирали кръвта на Христос, аквилегията /кандилка/ – се приема за символ на светия дух. Извън аскетизма и символиката на религията обаче, по време на народните празници жените закичвали на корсажа си малки букети, главно от билки – мента, като символ на гостоприемство, седефче – билката срещу магии, лавандула като символ на преданост, босилекът – на любовта, мащерката – на смелостта, приемана още и като билката, която лекува всички болести.

НД

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си