Кара Никола Ангелов – един от малко известните народни будители от Пазарджишко

0
1168

Пазарджик. В Деня на народните будители – 1 ноември, решихме да ви разкажем за един от по-малко известните от тях – Кара Никола Ангелов. Той е роден в тогавашното село Ветрен през 1819 година. Семейството се преселва в Пазарджик и Кара Никола започва да изучава абаджийския занаят. Овладява го толкова добре, че в продължение на много години е първомайстор на най-големия еснаф в града – абаджийският. Става ревностен борец за отварянето на български училища в Пазарджик и в целия регион. През 1859 година заедно със Стефан Захариев и други родолюбиви българи-християни, успяват да изгонят гърците от най-голямата българска църква в Пазарджик „Успение Богородично“. Според  проф. Иван Батаклиев, ако Стефан Захариев е умът на църковната борба, то Кара Никола Ангелов е волята. С подкрепата на Кара Никола и активното му участие, на 11 май 1859 година, започва тържественото честване на празника на светите братя Кирил и Методий в Пазарджик. Много уважаван и високо ценен от съгражданите си, Кара Никола е дългогодишен член на българската градска община. С неговото активно участие се решават градските дела преди Освобождението. Той е и отявлен противник е на гърцизма, заради което гръцките духовници и привържениците на гръцката клика в града го клеветят и преследват. За съжаление Кара Никола умира през 1869 година, само на 50 години, след нелеп инцидент. Той подпомага издаването на учебници и на помагала за бедните ученици в българските училища, както и на множество книги и периодични издания, които абонира за местното читалище „Виделина“. Неговото родолюбиво дело продължава съпругата му Теофана Самарова, която осигурява средства за образованието на бедните ученици в Пазарджик. Заради нейните големи заслуги и заради крупните дарения, които тя прави на училищата в града, художникът Иван Горинов рисува неин портрет, който е част от фонда на Художествена галерия „Станислав Доспевски” в Пазарджик. Прекрасен портрет на Кара Никола Ангелов, рисуван от Станислав Доспевски, се пази в Градската художествена галерия в Пловдив.

НД

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си