Село Варвара. В Деня на Света Варвара решихме да ви разкажем легендата, дала името на село Варвара, което на 4 декември празнува двоен празник – на населеното място и на храма, който носи името на светицата. Според старото предание, някога в християнското село – Баривио, живяла много красива мома с името Варвара. В близост до него се е намирало и малко турско селце – Гювенджово, разказва бившият секретар на читалището в Петя Пенева. Турският бей, научил за красавицата, пожелал да я вземе в харема си. Когато девойката разбрала това, тя избягала в гората и се укрила. Нейните братя много се ядосали на бея и в една нощ запалили турското село, а след това избягали при сестра си в гората. Беят от своя страна наредил да бъде запалено и християнското село. Хората, уплашени от пламъците избягали и се заселили при братята и сестрата също в гората. Беят продължил да преследва момичето, което, за да не бъде заловено се самоубило. По-късно на това място хората построили църква, на която дали името „Света Варвара“ в памет на девойката, за която честта на българския народ имала по-висока цена от цената на живота. Според Пенева там, където е намерена иконата на Света Варвара сега се намира църквата, която носи нейното име. Строителството на храма започва през 1807 година, а той е завършен през 1814 година. Църквата е зографисана от Петраки Костакович. Жителите на Варвара вярват, че светицата ги закриля като и до днес продължава да прави чудеса. В един от случаите става дума за жена от селото, която имала трима сина, но те починали. Когато се ражда четвъртото и дете – момиче, тя го оставя пред вратата на църквата. Друга жена взема детето, влиза в храма и кръщава момичето Варвара. Сега момичето е живо и здраво, омъжено е и има свои деца. Друго чудо се случва с трима младежи, които катастрофират с автомобила си пред църквата. Автомобилът им излита и попада на покрив точно срещу църквата. Когато ги изваждат те са живи и здрави, защото според хората Света Варвара ги е спасила от внезапна смърт. Тук има и още една традиция за празника, съхранена през годините – постната гозба, с която той се посреща. Тя се нарича бурения – ястие, което се приготвя от зеле, ориз, праз и сухи червени чушки. Освен това се приготвят и много обредни хлябове, а също и постен курбан, който се раздава за здраве на всички, които присъстват на празника.
НД
