Панагюрище. Навършването на 69 години от откриването на едно от най-красивите и известните тракийски златни съкровища – Панагюрското, ни накара да се вгледаме в един от 9-те съда, който впечатлява не само с изработката си, но и с предназначението си. Това е последният от съдовете в златния сервиз – фиалата. Тя е плосък като тава съд за пиене на течност по време на ритуал. Смята се, че обикновено течността се е изпивала с повдигане срещу слънцето, за да може при изпиването и участващият в тайнството да погледне светлината през дъното на съда. Панагюрската фиала е с диаметър 25 см и височина 3см. На нея са изобразени венец от 24 жълъда и общо 72 негърски глави – разположени в 4 концентрични кръга. Най-външният и двата по-малки от него кръгове са оформени като негърски глави, а последният най-вътрешен кръг е от жълъди. Между самите редове и отделните елементи, фиалата е украсена с растителни орнаменти. Украсата е в четири концентрични кръга. Първият от тях /в средата/ изобразява жълъди, а следващите три – негърски глави, изкусно изработени. Всяка една от тях е абсолютно уникална и различна от останалите, с различно изражение на лицето. Между самите редове и отделните елементи фиалата е украсена с растителни орнаменти. В центъра на фиалата има издаден полукръг, върху който е изписана нейната стойност по монетната система на град Лампсак, разположен на Малоазийски бряг на Дарданелите. Златото, от което е направена фиалата, се различава от златото, от което са направени ритоните. Панагюрската фиала е един от най-популярните съкровищни съдове, превърнал се в емблема за държавата ни и историческото наследство, оставено ни от траките.
НД
