Панагюрище. Панагюрката, през епохата на Възраждането, е известна не само със своята красота и елегантност, но и с това, че в празничната и носия специално място заема така наречения „бонжур“, който е типичен само за този регион. „Бонжурът“ е връхна дреха, изработена от мека кожа, обшита с много мъниста. Кожата обрамчва дрехата, която прилича на късо палто, а геометрични мотиви в основата му са част от нейната нежна и елегантна украса. Но кой пръв в Панагюрище изработва тази дреха, донесла в града духа на модните тенденции от далечна Франция? Оказва се, че това е шивачът Деян Белишки, чиято съпруга първа облича „бонжур“. Занаятът си той научава в Цариград и то толкова добре, че отваря своя собствена шивачница в турската столица. Един от неговите постоянни клиенти е и известният деец на нашето Възраждане – Константин Величков. През 1871 година Деян Белишки се връща в родния си град като донася със себе си крачна шевна машина, ютия с коминче, ръчна газена лампа, апарат за изработване на копчета, стенен часовник с топузи и други новости, които за първи път панагюрци имат възможност да видят. По отношение на облеклото младият шивач направил истински „преврат“ като заменил традиционните консервативни дрехи с нови модни елементи, вече известни в Европа. Доказателство за неговия напредничав дух е и една интересна история, свързана със сватбата на Белишки, описана от Димитър Бакърджиев. Той разказва, че когато Деян завел своята булка за венчавката, той пренебрегнал стария кум. Белишки представил свой другар от Копривщица, който искал да му бъде кум, но попът отказал да ги венчае. Това не спряло будния панагюрец, той си тръгнал без да е венчан, но успял да се венчае за любимата си жена в…Пловдив. Именно за нея, и за сватбата си, той изработил първия къс жакет, наречен „бонжур“, от черен европейски плат, украсен със скъпи черно боядисани кожи. Този женски тоалет се харесал много и скоро станал оригинална празнична горна дреха за жените в Панагюрище. Деян Белишки е известен и с това, че е определен за главен шивач на панагюрските въстаници. В началото на март 1876 година той е изпратен в Пловдив, за да купи плат за знамето на въстаниците – копринено кадифе за двете лица на знамето, едното тъмночервено, а другото тъмнозелено. Купил още сърма за извезване на надписа и на лъва, широк сърмен ширит, конци и жълт шнур. Знамето е скроено в къщата на Иван Джуджев, в присъствието на Бенковски и други членове на Революционния комитет, след което майсторът го занесъл в шивачницата си, където го ушил. След това то е предадено на Райна Попгеоргиева, за да го извеза. Именно Деян Белишки ръководи и ушиването на красивите униформи на панагюрските въстаници.
НД
