Стрелча. Археолози и историци продължават да дискутират голямата концентрация на скални светилища край Стрелча. Те търсят отговор на въпроса какво е привлякло древните хора, а след това и траките да направят своите светилища именно в този регион. В основата на проучванията е местността „Скумсале“ и възвишението там, на което има доста изсичания, скални феномени е мегалитни паметници. Светилището тук е с впечатляващите си размери – дължина 1300 м и ширира 600 м и е едно от най-големите в България. Проф. Васил Марков коментира, че скалните светилища край Стрелча са съществували още от епохата на халколита до времето на траките. Интересен е огромният жертвеник в северната част и кладенчетата, в които прелива вода едно в друго. Още по-интересна е водната скала, където има голямо естествено езеро един ров от античността, който е ограждал огромната скала. Там са открити следи от култови практики и един скално изсечен трон обърнат на изток към изгрева. Според проф. Марков могат да се откроят два важни елемента – масивен планински връх – символ на космическата планина, на която най-горе има свещено езеро и скални изсичания, а в подножието – култове към вторичните божества. В ниското са могилите – погребални паметници, свързани с подземния свят, през който преминават посветените, за да могат да получат безсмъртие. Според доц. д-р Алексей Гоцев на самия връх, през предходни години е открита халколитна керамика. При направени сондажи в дълбочина са намерени четири цели съда, които се датират от края на V и началото на ІV хилядолетие преди Христа. Едното съдче е с хубаво оформено тяло и шия и с характерна украса, която се прави с ръба на мида. Керамиката е с много лошо качество, което дава основание на археолозите да смятат, че тя е използвана само за жертвоприношения, но не и за бита. Това е още едно доказателство за култовата роля на „Скумсале“.
НД
