Пазарджик. Търсенето на златни люспи и късчета самородно злато по поречията на реките Тополница и Луда Яна в Пазарджишки регион, е дейност, практикувана преди хилядолетия. Оказва се, че речните отложения в Панагюрско са били обект на промиване на злато още от дълбока древност. В потвърждение на това се явяват останките от обработено злато, като е изследвана една обеца, изработена от благородния метал. Оказва се, че химичният състав отговаря на златото в речните отложения от река Луда Яна. Така специалистите стигат до извода, че за изработването на златни бижута в древността е използвано разсипното злато в този район, без добавяне на странични примеси. В по-ново време най-интензивно златотърсачи са пробвали късмета си по поречията на двете реки през 90-те години. Тогава е открит и най-едрият къс самородно злато, който тежи половин грам. Група златопромивачи работи по река Тополница между селата Калугерово и Лесичово, а също и в Панагюрско. Според техни сведения екип от двама души, оборудван със самосвал, багер и водна помпа е промивал дневно около 40 тона златоносен чакъл и е добивал 3-4 грама злато. Според други техни изявления общо са вадели по 12-15 грама на ден. Сумарното количество на полученото злато през този двегодишен период – 1991-1992 година, вероятно е около 5-6 килограма. Златото от някои реки в Панагюрско е сравнително едро – размерът на зърната е от 2 до 6 милиметра. Този гранулометричен състав на златото е предпоставка за образуване на малки, но много богати разсипи. Именно те са били обект на интерес през 90-те години, когато единични златотърсачи са били забелязвани да работят между Стрелча и Панагюрище по река Луда Яна, а също така около панагюрските села Бъта и Елшица. Преминаването на реките Тополница и Луда Яна през Средногорската тектонска зона, в която има много медни и златни жилки, е причина за отмиването на златни люспи или дребни късчета и отнасянето им от водата. Така те се озовават в реките и се превръщат в привлекателен материал за новите златотърсачи.
НД
