Пазарджик. Малко известен факт е, че най-ранният бронзов лабрис у нас е открит в пазарджишкото село Семчиново. Лабрисът е двустранна бойна или церемониална брадва, която в Древна Тракия е атрибут на царя-жрец, използвана като скиптър. Поради значителната си ценност тези брадви-скиптри се предават по наследство. Митичният тракийски цар Ликург винаги се представя с двойна брадва. Откритите различни видове лабриси от земите на траките имат стойност на култови предмети и паметници на тракийското изкуство. Като инсигния за владетеля, те символизират политическата и религиозна власт на царя. Първата открита двойна брадва в нашите земи е от края на бронзовата епоха. Тя е намерена в Пазарджишко и по-точно в село Семчиново. Датирана е от началото на І хил. пр. Христа, а според някои изследователи е от ХV-ХIII век преди Христа. От няколкото подобни миниатюрни брадвички от България, най-близка до нея е тази от село Ягодина, Смолянско, открита в гроб от VІІ-V в.пр.Хр., където е носена на наниз – като един от амулетите включени в него. Смята се, че двойната брадвичка от село Семчиново, не е използвана за обредни жертвоприношения, а като владетелски скиптър, символ на соларност и хтоничност. Според проф. Китов, тази двойна брадва с малките си размери, изтъпените остриета и миниатюрен отвор за дръжка не може да не е използвана като символ на власт и на култ. Тя повтаря формите на микенските секири, което е още едно потвърждение за близостта в културно отношение на Тракия с Микена. Силните и непрекъснати контакти между Егейския свят и Тракия, довеждат до създаването на един синкретичен тип брадви, които стават типични както за Югоизточна Европа, така и за Северозападна Мала Азия.
#Снимката е илюстративна, на двойна брадвичка от Гърция, датирана от VIII-VI в. пр. Хр.
НД