Белово. Много са легендите в българските земи – интересни, романтични, трагични…За това решихме да ви разкажем една такава от Беловския край. Помогна ни директорът на Историческия музей в Белово – Севдалина Попова. В тази легенда се преплитат два исторически момента – единият е свързан с превземането на крепостта Раковица, а другият с крепостта Калето, която се намира близо до село Дъбравите. Преданието започва именно с момента на превземането на Раковица от турците. Тогава турският Дауд паша, довел и дъщеря си Фросина в тази крепост. Един ден конят му избягал, а всички, които опитали да хванат буйното животно не успели, даже самият Дауд паша. Един от овчарите, видял бягащия кон, взел кавала си и засвирил красива мелодия. Тогава конят спрял и навел глава, но когато към него тръгнали слугите на бея и самият той, животното отново побягнало. Младият овчар, който се казвал Иван, отново засвирил, а конят покорно тръгнал след него и така стигнали до крепостта. Пашата решил да наеме овчаря да се грижи за конете му. Цял ден той работел, но вечер сядал и засвирвал на кавала си. Срещу конюшнята бил домът на бея, а в него живеела красивата му дъщеря Фросина. Всяка нощ тя слушала тъжните мелодии на кавала. Един ден, когато баща и излязъл с коня си, Фросина отишла при Иван. Дългата и черна коса, стигала до петите и. Тя погледнала младия мъж в очите, погалила го с нежната си ръка и допряла устни до бузите му. След това избягала. Не след дълго слугите разказали на Дауд паша за срещите на дъщеря му с конярчето. Той наредил веднага да го повикат, но Иван яхнал коня на бея и избягал. Бащата решил да накаже и непокорната си дъщеря за срещите и с мъж от друга вяра. Той наредил да изградят крепост , която местните хора наричат Калето. Там била затворена Фросина. Вратите били зазидани, а в крепостта оставили на девойката храна и вода за месец. Разбрал, че любимата му е вътре, Иван започнал да идва всяка вечер и да свири с кавала си. Една нощ към него се спуснало дълго въже, изплетено от косите на Фросина. Младият мъж се качил по него и прегърнал любимата си. Беят разбрал, че двамата са заедно в Калето и наредил да разбият зазиданите врати. Когато влязъл с войниците си в крепостта видял как двамата млади, хванати за ръце, скачат от стените и в пропастта. Споменът за тяхната любов останал, защото дълго време овчарите разказвали, че късно през нощта, чуват тъжната мелодия от кавала, на който свирел Иван.
НД
