Пазарджик. Балканската война е значително събитие в новата ни история, което е оставило своя отпечатък в народната памет и народните песни. Проучване за отражението на войната в песните от Пазарджишко прави Вася Гергинова от Етнографската експозиция към Регионалния исторически музей в областния град – „Отражението на Балканската война в народни песни от Пазарджишко”. Тя отбелязва, че в новосъздадените песни за този период от нашата история, народният творец е дал поетичен израз на дълбоките си чувства на благодарност и възторг от проявения масов героизъм, на скръбта си по свидните жертви, на гордостта си от съдбата на майки, жени и деца, очакващи завръщането на войника – баща, съпруг и любим. Вася Гергинова е събрала над 20 песни, посветени на Балканската война и сътворени именно в Пазарджишки регион. Песните са от селата Дебращица, Хаджиево, Величково. Една от песните е от село Крали Марко. Тя е записана от възрастна жена, родена през 1922 година. Част от текста е: „През 12-та година, кога се война обяви, всички войници тръгнаха…“. Друга песен съдържа текст: „Като войници тръгнахме за тая турска граница и Кънчо младо бакалче и той на фронта отива, отива и се прощава…“ Жителите на панагюрското село Баня също са възпели своите герои от Балканската война: „През 13-та година, на 11-ти през марта, наште храбри герое, в кални окопи лежали, в студовете мръзнале, големи мъки теглиле…“ Друга песен от Панагюрско е посветена на сраженията при Булаир, в които участва 27-ми пехотен Чепински полк. Песента е записана от Атанас Сугарев: „Там нейде, далек пред Булаир Чепински герой славно умира. Над небосклона всичко е тъмно, всичко е тъмно, мрачно и мътно. Вятърът духа, свири и пее, снегът се трупа, сипе и вее. Студът вледенява окопа кален, герой умира на поста славен…“ В народните песни най-често се възпява бойният дух и саможертвата на войниците в името на родината.
НД
