Пазарджик. Звездното небе привлича погледите със своята красота и тайнственост. Още от най-древни времена хората са търсили в него отговори на различни въпроси, реели са поглед сред звездите, разказвали са на децата си легенди и притчи за най-красивите от тях. За това решихме да погледнем към представата на българите за най-ярката звезда на небосклона – планетата Венера. Интересен факт е, че народът ни смята Венера за две звезди – Зорница и Вечерница. Според доц. Дарина Младенова, в народната традиция Слънцето и Месецът са братя, а Зорница и Вечерница – сестри. Зорница, която грее сутрин, е по-млада и по-красива. Затова Слънцето я обича повече. А Месецът предпочита Вечерницата. Името Зорница е праславянско и е близко до друго нейно име – Зора. В различни райони обаче тя е наричана с производни на „съмва се“ – Съмновачка, Съмнулка, Съмновалка, или производни на „утро“ – Утреница , Утрешница , Утринна звезда. Среща се дори с името Раница, което произлиза от думата „рано“. Едно от най-популярните имена на изгряващата сутрин Венера е Деница, съществувало в старобългарския език. Не толкова известен обаче е фактът, че в Стария завет Деница е името на дявола. Появата на небето вечер на ярката Венера, също е довело до наричането и с различни имена – Стемнулка, Янинка, Овчарска звезда, Чобанска звезда, тъй като тогава са прибирали стадата от паша. Едно интересно локално название на Вечерницата е Арамитска звезда или звезда на крадците, тъй като тогава е идвал техният час. Наричат я още Голямата звезда, Светлата звезда. Нашите предци са виждали в тях брат и сестра и за това можем да ги срещнем и като Янкул и Янинка, Милан и Милица. Тези имена са свързани с легенди за брат и сестра, отрасли поотделно и след като пораснали се влюбили. По време на женитбата им обаче, се случват небесни явления, които спират сватбата. Те се разделят безвъзвратно като единият отива на Запад като вечерната Венера, а другият на изток като сутрешната Зорница, и никога не се срещат. В легендата има вариант, че те са близнаци. Интересни са и начините, по които древните ни предци са се опитвали да обяснят появата на звездите на вечерното небе. Според едно от преданията, когато Христос бил малко дете и си играел, той провел малки топчета от глина. Видял го Бог, неговият баща, и го накарал да хвърли нависоко късчетата , които се превърнали в звезди. Така те станали кандилата на Бог, блестяща украса за нощното небе. Според друга легенда, звездите са закачени на най-долната гънка на небето. Господ ги сложил там, за да светят, а той да наблюдава Земята дори когато е тъмно. Интересно е и вярването, че звездите са дупки по небето, през които Творецът непрекъснато следи какво правят хората на нашата Земя.
НД