Земен. Древни символи, уникални стенописи, магически олтар – това са само част причините, които могат да ви отведат в Земенския манастир и да ви накарат да разгледате манастирската църква „Свети Йоан Богослов”. Тя няма нищо общо с останалите православни храмове в България и е уникална за нашите земи. Това е единственият на Балканите храм с кубична форма – 9 на 9 на 9 метра. При преминаване от вратата към олтара, се образува вписан кръст в квадрат. Голям интерес предизвиква куполът на църквата, който също е вписан в квадрат. Според някои историци, кубичната форма на църквата е дело на богомилите, които тук са пазили знака на българина – звездата със седем лъча, единственият символ, който е в състояние да обедини всички религии по света. Според друга легенда през Земенския манастир са минали кръстоносците, които са търсели храма на цар Соломон по писмените знаци върху стенописите. Стенописите на манастирската църква, посветена на ученика на Иисус – Йоан Богослов, са изографисани през 11-ти и 14-ти век. Характерни за храма са стенописите с живи и реалистични образи. Цветните фрески са изключително добре съхранени до днес, въпреки че най-старите са датирани от 11 век, когато е била построена обителта. Тази, която изобразява Света Ана е единствената фреска, запазена от първото изографисване на храма. Автентичен е и подът, изграден от разноцветни каменни плочи. Тук е съхранено и едно от най-ранните изображения на Свети Иван Рилски. Отново тук е и един от най-ранните ктиторски портрети – този на деспот Деян и съпругата му Доя, местни владетели, дарили средства за второто изографисване през 14-и век. Според експерти ктиторските портрети тук са най-старите и с най-голяма художествена стойност след тези на Калоян и Десислава в Боянската църква. Емблематична за Земенската света обител е сцената с изковаване на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста. Тя не е описвана в Библията, а в света няма друг храм с подобен стенопис. Той изобразява жена, която кове гвоздеите. Легендата гласи, че майсторът, на когото е било поверено изковаването, е отказал, защото ръката му е била наранена, и неговата съпруга поела задачата. Впечатляваща е и сцената с двойния Христос. За разлика от обичайното причастие, при което Исус с едната ръка дава хляба, а с другата – виното, тук са изографисани два негови образа и апостолите са разделени на две групи по шест. В тази уникална за българските земи църква очите на светците сякаш са избодени. Две са легендите, които се опитват да обяснят това странно решение. Според едната, за да избегнат проклятие хората, които са извършвали набези в манастира, издрасквали очите на светците, за да не ги виждат. Според другата, някога в Земен започнали да измират много деца. Появило се поверие, че ако болен погълне прах, издълбан от очите на светците в църквата, той ще оздравее. Не се знае дали някой е оздравял, но и днес изрисуваните лица са слепи. Всичко в храм „Свети Йоан Богослов“ е автентично – камъните по пода и стените, стенописите и най-вече камъкът по средата на църквата, който според мнозина сбъдва желания. Според преданията, ако човек постави лявата си ръка върху него и си пожелае от все сърце нещо, то непременно ще се сбъдне.
НД
