Костандово. Един от интересните археологически обекти, проучван в района на град Костандово е скалното светилище Алков камък, разположено на 2 км от града. То се намира на хребет, където е изградена стена, част от която е разрушена от иманяри. При проучванията, правени от Иван Панайотов, ст.н.с.от Археологическия институт с музей и Недялка Гиздова, директор на музея в Пазарджик, е открит многопластов обект, съществувал последователно в четири хронологически периода – ранножелязна ( XI-VII в. пр.Хр.), късножелязна епоха ( VI-I в.пр.Хр.,и римска епоха и късноантична (I-IV в.сл.Хр. ). Мегалитното светилище Алков камък е един от значимите скално-култови комплекси на етническата територия на племето беси. При проучванията са открити множество постройки и светилище с голям брой оброчни плочки на богинята Хера. Открити са и 25 бронзови игли, чието предназначение е в медицината, също и оловни медальони. Интерес представлява, намерената тук бронзова статуетка на Херакъл. При проучванията в централния сектор е открита разнообразна керамика. Украсата и е от орнаменти на врязани триъгълници, квадрати, кръгове, свастики и други. Тя е датирана от ранната желязна епоха (1200-500 г. пр. Хр.). Среща се и керамика тип „Цепина“. Открити са фрагменти от битова и строителна керамика, и фрагменти от питоси. През ранножелязната епоха на мястото е съществувало тракийско планинско светилище, част от което са керамични съдове: кантарос с две високи дръжки и канелирана украса, чаши аксос. Местното тракийско население продължава да почита това свещено място, тъй като тук са проучени култови огнища (есхари ), които говорят за почит към пазителката на домашното огнище – богинята Хестия. През римската епоха върху площ от 80 кв.м, на Алков камък е издигнато тракийско светилище на богинята Хера. Тук са открити мраморни оброчни плочи с изображиението на Хера, оловни медальони с древногръцки надписи за посвещение, бронзови медицински инструменти, керамични лампи и керноси (светилници), сребърни накити, монети – римски републикански, на тракийския владетел Реметалк II (21-26 г.), на Константин Велики (306-337 ), на император Юлиан (360-363 г.,) които са важно свидетелство за историята на светилището. То е функционирало през II-IV в., и е опожарено в периода 366-396 година, след приемане на християнството.
НД
