Роженският манастир „Рождество Богородично“ има дълга история. Началото и тръгва от едно предание, според което тук е живял Свети Иван Рилски, преди да се засели в Рила. Тук са намерени украшения и монети от ХIII век, от времето на византийския император Михаил VIII Палеолог.
През XVII век избухва пожар, който унищожава манастирската библиотека с най-старите сведения за създаването на светата обител. В началото на XVIII век започва възстановяването. През 1715 година църквата е украсена с красиви витражи с разноцветни цветя, уникални по рода си. Те са едни от най-старите на Балканския полуостров, а друга такава украса няма запазена по нашите земи от това време. Позлатеният иконостас е украсен с богата дърворезба, а в двора на светата обител има лоза, засадена при възстановяването на манастира след пожара – преди 400 години.
През 1762 година Роженският манастир става метох /подчинен/ на Светогорския манастир Ивирон. За това през 1790 година е направено копие на чудотворната иверска икона Света Богородица Портаитиса. Историята на тази икона започва още от I век, а според преданието тя е нарисувана от свети апостол Лука – първият, който започнал да рисува икони. През IX век византийският император Теофил издава указ за унищожаването на иконите. Войници обикалят и претърсват навсякъде, за да ги изгорят. Те откриват иконата на Света Богородица в дома на една вдовица от Никея. Било привечер и жената помолила да оставят Богородица да пренощува за последно в дома и. През нощта, за да я спасят от иконоборците, вдовицата и сина и занесли иконата на брега на морето и я пуснали по вълните. Иконата се изправила и тръгнала в западна посока.
Век по-късно иконата се явила на огнен стълб сред морето пред Иверския манастир. Монасите се качили на лодка, но не могли да я вземат, защото тя се отдалечавала. През нощта Богородица се явила на един от тях – Гавриил, и му казала, че ще подари иконата на манастира, но иска сам той да дойде да я вземе. Така и се случило. Иконата била донесена в светата обител и поставена в главната манастирска църква. На следващата сутрин тя не била там и монасите започнали да я търсят. Намерили я над вратата на манастира и я върнали обратно в храма.
Случилото се повторило няколко дни, докато Света Богородица отново се явила на монаха Гавриил и му казала „не ме изкушавайте повече, не вие мен ще пазите, а аз ще ви пазя“. Тогава монасите направили параклис до вратата на манастира, където поставили иконата. Понеже Света Богородица сама си избрала мястото до портите започнали да я наричат Портаитиса. Празникът и е на третия ден на Великден, а празникът на манастира – на 8 септември.
